Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
— Мога да си трая, бива ме за това — увери го Милдред.
— Няма нужда да ти казвам нищо повече от това — в момента някои хора си траят и така ще си бъде, обаче, ако разберат, че съм господар на Уайвърн, положението ми ще стане доста напечено. Предпочитам да си бъда Хари Феърфийлд по панаири и пазари, отколкото архиепископ в ада, уверявам те, понеже не си падам по изисканите титли, по почестите и по славата, когато си с вързани ръце и с наранено сърце. По-добре сам да си намериш пътя и да си изкарваш хляба, както можеш, отколкото да си целият в злато, ама гръбнакът ти да е пречупен. Това е самата истина. Ако беше иначе, щях да съм много потиснат от появата на малкия господинчо горе и раждането му щеше да ме радва, колкото овчар се радва на Сретение господне. Но за мен няма значение, предпочитам това пред гърне със злато, пия за здравето на малкия юнак и й пожелавам да има още много деца. Това е самата истина, кълна се в Бога — каза Хари и подкрепи твърдението си с клетва.
— Ами, вярвам ви, Хари — каза Милдред и след известна пауза додаде: — и се радвам. Много се радвам…, понеже в семейството е имало много лоша кръв — заключи тя. Вече е крайно време да се възцари спокойствие и братски дух… Много се радвам да ви чуя да говорите така, сър.
С тези думи тя протегна към него коравата си мургава ръка, а той я пое и се засмя.
— Всеки сам си знае къде го стяга обувката — каза той. — Светът е много зъл, стара ми Милдред, и има злини и недостатъци, за които човек дори не подозира. Само че нищо не трае вечно. Пътят е дълъг и няма завои, обаче все някога свършва.
— Ох, ох, господарю Хари, чувала съм старите хора да казват: „Колкото и дълъг да е денят, накрая идва време за вечерня“.
— А как е господарката ти? — попита той.
— По-зле не може да бъде — отговори Милдред.
— Кой го казва?
— Лекарят. Боя се, че не й дава много, горкичката.
— Лекарят значи. Добър ли е?
— Доктор Уилет от Уикфорд. Хората тук много го уважават. Не знам, обаче според мен той се държи с нея много мило и внимателно, а освен това се грижи и за бебето.
— Добре, радвам се. Предпочитам и аз да дам някакви пари, отколкото да забравим да му платим. А какво казва той за момчето?
— Много било добре, за него не се притеснява. Само че, нали разбирате, то е само на няколко дни и още е рано да се каже.
— Дали господарката ти може да ме приеме за момент?
— О, господине! Как изобщо ви хрумна? В стаята е тъмно, тя може само да шепти, при това не повече от пет думи и не повече три пъти дневно. Нямате представа колко е зле — не се знае дори дали ще оживее до утре.
— Лоша работа. Не подозирах, че е толкова зле — рече той.
— Така е.
— Няма да й се отрази зле да научи, че има дължима аренда — около трийсет лири — от Ридълсуейк. Ще дам на Том бележка за фермера Уайкрафт и той ще я плати. Ще уредя да ги получава цял живот, знам, че се нуждае от пари, а ти се погрижи нищо да не липсва на момчето. Имам много причини да желая добруването на това дете. Да, бирата наистина не е лоша. Още една кана няма да ми се отрази зле, а пък ако можеш да ми приготвиш и нещо за хапване… умирам от глад.
Старата Милдред извади малко студено солено месо, парче сирене и комат хляб и Хари се нахрани обилно в кухнята, без да прекъсва сериозното си занимание с разговор, докато старата Милдред се суетеше напред-назад, влизаше и излизаше от килера и се занимаваше с тенджерите и с тиганите си.
— А сега ми дай писалка, мастило и лист хартия. Всички в къщата се нуждаят от малко пари, така че ще напиша бележката.
Хари наистина я написа и я подаде на Милдред с жеста на принц, който прави подарък.
— Ето! Така ще издържите още известно време. Къде е старата Дулчибела Крейн? Искам да й стисна ръката, преди да си тръгна.
— Горе, при господарката.
— Кажи и да слезе при мен за момент. И не забравяй, стара ми Тарнли, че трябва често да ми пишеш… още утре или вдругиден… Къде ли е шапката? А, на главата ми!… Та така…, понеже, ако нещо се случи, ако малката Алис предаде Богу дух, трябва да има кой да се погрижи за нещата. Старият господар няма да направи нищо, избий си тази мисъл от главата, така че всичко ще се стовари на моите плещи. Изпрати ми я… имам предвид старата Дулчибела Крейн, понеже ще тръгвам и сигурно няма да ме видите тук доста време, освен, ако не ви потрябвам за нещо.
Милдред Тарнли излезе да изпълни поръчението му и няколко минути след това се появи старата Дулчибела Крейн.