Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
Милдред отвори вратата и каза:
— Господарят Хари е тук да се види с вас, госпожо.
Хари вече бе влязъл в стаята. На масичка до леглото бяха запалени свещи, въпреки че капаците на прозорците все още бяха отворени, и слабата здрачевина се смесваше със светлината на свещите и образуваше пурпурен ореол. Алис седеше на голямо кресло пред огъня, облечена с халата си. Изглеждаше бледа и много болна. Не проговори, само протегна ръка.
— Дойдох да видя как си, Али. Светът е пълен с проблеми, но трябва да се съвземеш малко. Казват, че проблемите са само изпитания и не може да продължават вечно. Така че не се измъчвай заради света, момиче, да не станеш и ти храна на червеите — каза той и състрадателно стисна ръката й.
— Исках да се срещна с теб, когато се отби по-рано, Хари… беше много мило от твоя страна… но не бях в състояние. Слава Богу, вече съм по-добре. Понякога все още не ми се вярва — каза тя и очите й се напълниха със сълзи.
— Стига, стига! — утеши я Хари. — Какъв смисъл има да плачеш? Така няма да го върнеш. Освен това искам да ти кажа нещо за жената, която е в затвора. Имаш правото да знаеш всичко. Според мен Чарлс трябваше да ти каже повече, за да можеш да се намесиш.
Алис пребледня още повече при тези негови думи.
— Кажи им да отидат там — посочи той с палец през рамо към малкото разширение в другия край на стаята, в която имаше маса с ръкоделия.
По нареждане на Алис старата Дулчибела извика Лили Доджър в нишата, както я наричаше Милдред.
— Става дума за онази жена — продължи той съвсем тихо, — за онази Берта. За жената, която е в затвора в Хадъртън. Няма нужда да я съдиш. Горкият Чарлс не би го допуснал.
— Той ми го каза. За нищо на света не бих го направила — отвърна тя съвсем немощно.
— Не, разбира се. Той искаше така, а ние ще изпълним желанията на горкия ми брат, след като него вече го няма — съгласи се Хари охотно. — Какво знаеш за нея? — попита той съвсем тихо.
— О, не, Хари, моля те — примоли се тя.
— Нали не искаш да се изправиш на свидетелската скамейка, когато я съдят за убийство?
— О, скъпи Хари, никога не би ми хрумнало.
— За щастие не си длъжна, никой не е. Днес говорих за това с Родни. Няма да има разпознаване. Само е снел показания и аз му казах, че ти не възнамеряваш да повдигаш обвинения. Аз също, бъди сигурна. Прокурорът също няма да повдигне обвинение и всичко ще се успокои и ще отшуми. Така е най-добре за теб, защото, както му обясних, здравето не ти позволява да ходиш до града и да разговаряш с адвокати и други подобни. Няма да издържиш. Затова приготвих този документ и го уверих, че ще го подпишеш. Тук пише, че няма да повдигаш обвинение срещу тази жена и няма да излагаш проблема пред съда.
Той пъхна листа в ръката й.
— Сигурна съм, че всичко е съвсем наред, Хари. Много ти благодаря, много си добър.
— Донеси мастило и писалка — нареди той високо на Дулчибела.
— Долу са — отговори тя. — Ще ида да ги взема.
Дулчибела се оттегли. Хари разглеждаше лавиците и полицата над камината.
— Това е мастило, нали? — Наистина беше така. — Ето и писалка. Мисля, че пише. Опитай, Али.
Документът беше подписан, а той почти не бе запознал снаха си с неговото точно съдържание и значение.
— Довечера ще се видя с Родни и ще му го покажа, за да не те притеснява излишно. Освен това — снижи гласа си той до шепот, — и нали знаеш за онази жена?
Устните й помръднаха, но той не чу никакви думи.
— Някога беше изискана дама… няма да повярваш… изключително красива жена, уверявам те. Тя твърди, че Чарлс не просто я е харесвал, а било нещо повече… и освен това имала предимство пред теб, защото била първата. Дрънка за закона и всякакви такива щуротии. Твърди, но това вече няма значение… ти знаеш какво твърди… Твърди, че му е съпруга.
— О, Боже! Това е лъжа! — прошепна нещастната жена с пребледнели устни и вперила в него потъмнелите си очи.
— Ами, може да е, може и да не е — отговори той. — Но вече няма значение. Сигурен съм, че повече няма да чуем нищо по въпроса, защото никой не може да тормози мъртвите. Лека нощ, Али, и бог да те благослови. Грижи се за себе си и гледай да не си изплачеш очите. Пак ще дойда веднага щом мога. Всичко, с което мога да ти бъда полезен… винаги съм на твое разположение. Лека нощ, Али, и не забравяй какво ти казах.