Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
Паладин бързо се развъртя в средата на поляната, размахвайки меч, с който съсече останалите черни ездачи, които вече бяха започнали да се разпадат. Магията, която ги държеше, беше започнала да напуска кухите им тела. Те се сринаха мигновено и изчезнаха.
И тогава Паладин препусна към еднорога и магьосника. Но не можа да стигне на време. Пламъците вече бяха обхванали Мийкс, магията им бе твърде силна дори и за него. Той нададе последен стон, взриви се и стана на дим. Черният еднорог беше погълнат в същия този момент целият от дима. Той се издигна на задните си крака, направи огромен скок и изчезна от погледите.
Паладин също изчезна. Той полетя всред внезапен взрив от бяла светлина, която изчисти пепелта и праха и поправи сребърната му броня, докато тя лъсна като нова. Всичко това стана мигновено и рицарят, както и светлината просто изчезнаха.
Абърнати и Уилоу безмълвно се гледаха от двата края на обгарялата, пуста горска поляна.
И тогава стана нещо необикновено.
Видяха го всички — Уилоу и Абърнати, клекнали на обгорелия склон, все още онемели от жестоката битка, на която бяха станали свидетели; Куестър и коболдите, и чупка-гномите, които напразно се опитваха да се изправят и седнат, все още завързани във веригите, в които ги бяха оставили демонските изчадия; и дори Бен Холидей, който едва се тътреше, останал без дъх, след като бе пробягал цялото разстояние от мястото, където се бе преобразил, без да знае защо, знаейки само, че трябва да дойде. Те всички станаха свидетели и спотаиха дъх от смайване.
Започна изпърво като вятър, който е размърдал утринния покой, първоначално като лек шепот, след това прииждащ шум като океански рев. От земята, където лежаха разпилени страниците на разкъсаните магически книги, изви ветрец, който отърси праха и пепелта и профуча над малките зеленикави пламъчета, които продължаваха да горят сред тревите на поляната. Той се издигна към небето като фуния и изви разпилените страници в бяла вихрушка. Изгорелите страници внезапно станаха отново здрави, прокъсаните им краища се изправиха, пожълтялата им повърхност стана отново първозданно бяла. Страниците с рисунките на еднорози се сляха и смесиха с тях, тъй че вече не можеха да се различат едни от други. Към небето се надигна цяла стена от листа, които неистово плющяха и шумоляха на вятъра.
И в този момент листите започнаха да се преобразяват. Рисунките засветиха и започнаха да се огъват и еднорозите внезапно оживяха. Вече не бяха застинали неподвижно върху страниците, а започнаха да препускат към края на фунията. Бяха стотици, всичките бели, подвижни, бликащи от сила и енергия. Страниците и кориците на магическите книги бяха изчезнали. Останали бяха само еднорозите. Те се стрелкаха във въздуха и цвилеха от възторг сред рева на вятъра.
Свободни сме! — сякаш викаха те. — Ние сме свободни!
Еднорозите се разпръснаха по линията на хоризонта — озарени от магията на промяната, настъпила с тях — и полетяха в далечината. Ревът остана да отеква миг подир тях, след което потъна в тишина. Планината отново притихна.
ЛЕГЕНДАТА
— Никога не е съществувал черен еднорог — каза Уилоу.
— Съществувал е, но е бил измама — поправи я Бен.
Куестър Тюс и Абърнати, Буниън и Парснип, Филип и Сот се гледаха объркани.
Бяха седнали под сянката на огромен стар дъб в края на поляната и само дъхът на обгоряло им напомняше станалото. Последните зелени огньове бяха угаснали, но все още дим, прах и пепел плуваха в озарения от слънцето въздух. Абърнати се бе отупал от праха, останалите се бяха освободили от веригите си и шестимата се бяха събрали около Бен и Уилоу, които се опитваха да си обяснят случилото се. Това не беше лесно, защото още никой не знаеше напълно всичко и те се опитваха заедно да разберат някои неща.
— Може би ще е най-лесно, ако започнем от самото начало — предложи Бен.
Той се приведе напред, скръстил крака пред себе си. Беше изпокъсан и мръсен, но поне всички го разпознаваха. Отърсвайки се от собствената си самозаблуда за онова, което е, той бе преодолял и тяхната заблуда за самоличността му.
— Много, много отдавна, магьосници изпратили белите еднорози в Отвъдната земя, за да отидат в някои от тленните светове. Това е известно от историите. Еднорозите обладават най-силната магия, която притежават вълшебниците, тъй че те ги изпратили в онези светове, където вярата в магията имало опасност да изчезне съвсем. В края на краищата, за да оцелее който и да било свят, трябва да има известна, колкото и малка да е тя, вяра в магията. Ала еднорозите изчезнали. Изчезнали, защото магьосниците на Отвъдната земя ги хванали и затворили. Искали сами да разполагат с магията на еднорозите. Помниш ли, Куестър, ти ми каза, че на времето магьосниците са били могъщо съсловие, което се е наемало да работи срещу високо заплащане, докато кралят не изпратил Паладин да ги унищожи? Готов съм да се обзаложа, че до голяма степен магията им се е дължала да затворените еднорози — те са ги изсмуквали. Не зная каква магия им е дала възможност да ги вземат в своя власт — но предполагам, че е било някаква измама. Това, изглежда, е любимият им метод. Във всеки случай, те са успели да ги уловят, да ги превърнат в онези рисунки и да ги заключат в книгите.