Черният еднорог

Паладин и черните ездачи се спускаха и връхлитаха едни срещу други по средата на полянката в луд вихър от движения и викове. Уилоу и еднорогът изглеждаха като два дребни, уловени в капан силуета в далечния край на поляната. Другите си приятели не можа да види.

Дишаше тежко и се облизваше, езикът му стигаше чак до носа. Започна да чувства болка в цялото си смазано тяло. Спомни си какво му се бе случило и къде се намира.

Бавно се обърна, за да може да вижда по-добре. Мийкс се намираше едва ли не непосредствено до него. Увлечен в битката между Паладин и черните ездачи, магьосникът бе приближил и само пет-шест крачки го разделяха от кучето.

Думите отекнаха отново в съзнанието на Абърнати. Унищожете книгите!

Кучето се опита да се изправи на крака, но не можеше да помръдне тялото си и отново се отпусна назад. В него нахлуха и други мисли. Да унищожи книгите ли? Да унищожи единствения си шанс отново да стане човек? Та нима би могъл и да помисли за нещо подобно?

Още един от черните ездачи падна и костите му изпукаха. Паладин бе нападнат от всички страни, бронята му бе потъмняла от пепел и ожулена от мечовете и копията. Той започваше да губи битката.

Абърнати разбираше какво би означавало за всички тях, ако не се откажеше да мисли за собствените си проблеми. Опита се отново да се изправи и този път успя — но не напълно. Муцуната му цяла се изопна от усилието.

В този момент Мийкс пристъпи още по-напред и кракът му се озова на сантиметри от главата на Абърнати. Магьосникът носеше меки обувки, кракът му бе гол. Абърнати изрева. Даваше му се последен шанс.

Той се хвърли с глава срещу Мийкс и силно захапа магьосника за глезена. Мийкс нададе вой на болка и изненада, разпери ръце и магическите книги изпаднаха.

След това всичко се разви светкавично. Нещо като черна светкавица се стрелна през поляната покрай Паладин и покрай ездачите-скелети, покрай облаци прах и бърза от мисъл. Мийкс дърпаше крак, опитвайки се с всички сили да се отскубне от Абърнати и в същото време простираше ръце да улови книгите, които се носеха на вятъра. Абърнати не го пускаше. Уилоу извика и Абърнати захапа още по-жестоко. Черният еднорог стигна до тях. Той направи един скок във въздуха, магията озаряваше рога му в бяла светлина, заби рог в търкалящите се магически книги, разби ключалките, все едно, че бяха от стъкло и разпиля страниците им навсякъде.

Страниците се посипаха на всички страни — тези с рисунките на еднорози и тези, които бяха обгорели по средата, се смесиха. Мийкс нададе вик на болка и най-сетне успя да се измъкне от челюстите на Абърнати. От ръцете му бълваха зелени пламъци и се забиваха в еднорога, който отскачаше и се отдръпваше встрани от тях. Еднорогът изви тяло високо във въздуха и избълва бели пламъци срещу магьосника. Мийкс отхвръкна назад. В еднорога се забиваха зелени пламъци, а в Мийкс бели. Огнените струи летяха в едната и в другата посока между еднорога и магьосника и ставаха все по-силни.