Черният еднорог

Тя започна да различава онова, което виждаше. Пръстите й ласкаво обгръщаха лъскавата, изящна шия на еднорога, с когото се беше сляла чрез магията.

Чу се вик.

Вълшебно създание! Освободи ме!

Това бе викът на еднорога и на нищото. Една част от този еднорог бе истинска, а друга не. Виденията се явяваха и изчезваха в съзнанието, на Уилоу и тя ги наблюдаваше как се изнизват. Черният еднорог копнееше да бъде свободен. Бе дошъл, за да намери свободата си. Вярваше, че ще я получи… но защо ли?… от Бен! Кралят можеше да го освободи, защото в негова власт бе магическата сила на Паладин, а само Паладин беше в силата си да противостои на магията, която го държеше в подчинение. И тогава се бе появила Уилоу, която също търсеше Бен и носеше златната юзда, която магьосниците бяха направили, за да го уловят, когато той се бе измъкнал на свобода в някогашни времена. Еднорогът се беше уплашил от Уилоу и юздата, защото не знаеше какво тя възнамерява и бе хукнал да бяга от нея, докато не осъзна, че тя е добра, че може да му помогне и че може да го отведе при краля и да го освободи. Уилоу щеше да разпознае краля дори и зад фалшивата външност, когато и самият крал не знаеше…

Виденията започнаха да нахлуват по-бързо и Уилоу пак се опита да ги позабави, за да не й убегне смисълът им. Дишаше ускорено, сякаш дълго е бягала и лицето й лъщеше от пот.

Викът отново прозвуча в съзнанието й.

Кралят бе изгубил силата си и не можеше да ми помогне! Не можех да бъда освободен!

Гласът звучеше почти неистово. Виденията нашепваха настоятелно. Сънищата, които бяха накарали Уилоу да го търси, бяха смесица от лъжа и истина, едните изпратени й от магьосника, другите — от вълшебните същества… Вълшебните същества ли? Нима вълшебните същества й бяха изпращали сънища?… Всички трябва да се обединят, за да се постигне истината и да постигнат нужната сила — за да може Паладин и магьосникът да се срещнат и по-силният от двамата да победи. По-силният и добрият. И тогава магическите книги ще могат и най-сетне завинаги ще бъдат и трябва да бъдат…

Мисълта се прекъсна, нахлуха други видения и мисли, затворени в черния еднорог от неизброими векове. Уилоу настръхна и сключи ръце около нежната шия на еднорога. И отново в гърдите й се надигна луд, неистов вик. Виденията й разкриха и още нещо. Черният еднорог криеше в себе си не един живот, а множество животи! О, Бен! — възкликна мислено тя. Пред погледа й множество живи същества се мъчеха да излязат на свобода, но не успяваха. Те копнееха за неща, които бяха непонятни за нея, в светове, които не можеше дори да си представи. Та това бяха души, държани в затвор, живи създания, лишени от свобода, бяха им отнели магията, бяха злоупотребили с нея. Бен!