Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Още един поглед към Сидлис и тя подкара обратно към групата.
— Сменете предния ездач, Накалиан. Хващаме тази следа.
— Сър. — Мъжът се поколеба за миг. — Щит-наковалня, разстоянието между стъпките е… голямо. Съществото се е движило бързо.
Итковиан го погледна в очите.
— Колко бързо? В тръс? В галоп?
— Трудно е да се каже със сигурност. Според мен бърз тръс, сър.
„Е, май си го намерихме демонското създание.“
— Стрелците — на върховете. Всички останали, без Торун, Фаракалаян и новобранеца — насочи пиките. Споменатите — приготви въжетата.
С Накалиан в челото, двете крила поеха отново напред, ездачите в краищата бяха сложили стрели на тетивите на късите извити лъкове. Торун и Фаракалаян яздеха от двете страни на Щит-наковалня с ласото и въжетата.
Слънцето бавно пълзеше по небето. Накалиан следваше дирята без особено усилие — следите се бяха изпънали в права линия на северозапад. Итковиан успя сам да види отпечатъците по спечената земя. Животното наистина трябваше да е огромно, за да остави толкова дълбоки стъпки. И при явната скорост, с която се движеше, Щит-наковалня подозираше, че изобщо няма да могат да го догонят.
„Освен, разбира се — добави наум той, щом видя как Накалиан изведнъж дръпна юздите на билото на малкото възвишение отпред, — ако звярът не реши да спре и да ни изчака.“
Отрядът забави ход и очите на всички се приковаха във войника в челото. Накалиан беше съсредоточил вниманието си върху нещо, което само той можеше да види. Беше стиснал пиката си, но не се готвеше за атака. Конят под него пристъпваше нервно на място и щом Итковиан и останалите се приближиха, Щит-наковалня се увери, че е изплашен.
Излязоха на билото.
Пред тях се простираше низина, тревата беше отъпкана на широк откос — наскоро оттук беше преминало стадо диви бедерини — следата прекосяваше равнината диагонално. В самия център на падината, на около двеста крачки, стоеше огромно същество със сива кожа, двукрако, с дълга опашка; от зейналата му муцуна се показваха два реда остри зъби. В краищата на дългите му ръце бляскаха два меча с широки остриета. Съществото стоеше неподвижно, с наведени почти успоредно на земята глава, торс и опашка, и ги гледаше.
Итковиан дръпна юздите и присви очи.
— Според мен, докато преброим до пет, и ще стигне до нас, Щит-наковалня — каза Накалиан до него.
— Но не помръдва.
— При тази скорост му е все едно, сър.
„Освен ако не реши обратното. И тогава ще ни налети. Да видим на какво е способна тази твар.“
— Ние ще наложим темпа. Пиконосци: удряте го ниско и оставяте пиките в него. Объркайте крачките му, ако може. Стрелци, мерете се в очите и шията. И в гърлото, ако ви се отвори възможност. След като пуснете стрелите — подминавате го кой както може и вадите мечовете. Торун и Фаракалаян — Итковиан извади дългия си меч, — вие с мен. Така. На петдесет — в галоп. Ако звярът реагира — веднага.
Крилата поеха напред по ниския склон, със снишени пики.
Съществото продължаваше да ги гледа, без да помръдва. Когато разстоянието помежду им намаля до сто крачки, бавно надигна мечовете си и сниши глава така, че конниците видяха ръбестите му рамене зад нещото, което приличаше на шлем.
На седемдесет крачки чудовището се извърна към тях, разперило двата меча като ветрило, и замаха с опашка.
Стрелците на върховете на крилата се изправиха на стремената, изпънаха късите си здрави лъкове, задържаха ги за миг и пуснаха.
Стрелите изсвистяха към главата на звяра. Назъбените остриета се забиха в очните кухини. Безразлично към забилите се дълбоко в черепа му стрели, чудовището пристъпи напред.
Петдесет крачки. Лъковете звъннаха отново. Стрелите щръкнаха от двете страни на шията. Стрелците свърнаха встрани. Конете на пиконосците изпънаха вратове и атаката започна.
„Уж заслепено, но не е сляпо. Не виждам кръв. Финир, що за демон е това? Да дам команда за оттегляне…“
Съществото се понесе напред с невероятна скорост. Изведнъж се озова между Сивите мечове. Пиките го пронизаха от всички страни, после засвяткаха огромните мечове. Писъци. Потоци кръв. Итковиан видя как задницата на един от конете се срина пред него, видя как десният крак на конника, още в стремето, отхвърча. Гледаше неразбиращо как конската задница се изви настрани и заподритва — предната половина на коня вече я нямаше. Отсечен гръбнак, извити щръкнали ребра, изсипаха се черва, швирна кръв.
Конят му скочи високо, за да не се блъсне в половината труп.
Огромните челюсти на съществото с набучените в тях стрели зейнаха срещу Щит-наковалня и червен порой плисна в лицето му. Той се наведе наляво, като едва избегна дългите кървави нокти, и в движение замахна отдолу с дългия меч. Острието изтрещя в металната броня.