Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— С всичко се съобразявам, сър. Ще сме бдителни.
— Както винаги, Щит-наковалня. Можете да поемете крилата си веднага. Двете бивни да ви пазят дано.
Итковиан се поклони и излезе.
— А сега, драги ми жрецо — заговори Брукалаян, — сигурен ли си за тази твоя… покана?
Карнадас поклати глава.
— Не. Нищо не мога да разбера за личността на подателя, дори дали е искрен към нас, или враждебен.
— И все пак поканата очаква отговор.
— Да, Смъртни мечо.
— Да го дадем тогава. Веднага.
Очите на Карнадас леко се разшириха.
— Сър, тогава може би ще е добре да повикаме грива, в случай че сме поканили враг?
— Дестраянт, забравяш. Аз съм оръжието на самия Финир.
„Да, но дали то ще е достатъчно?“
— Както кажете. — Карнадас пристъпи към един празен участък на залата, нави подгизналите ръкави на ризата си и направи лек жест с лявата си ръка. Пред него се оформи малко пулсиращо кълбо от светлина. — То е на нашия език — заяви той, след като огледа внимателно кълбото. — Езикът на Бляна на Финир, съчетал знание за отряда ни и неговия безсмъртен благодетел. Послание се крие в това знание.
— Което тепърва трябва да потвърдиш.
Обруленото лице на дестраянта за миг се намръщи.
— Стеснил съм списъка от възможности, Смъртни мечо. Такова знание предполага наглост от страна на подателя, освен ако не намеква за братство.
— Пусни поканата.
— Както заповядате. — Той отново махна с ръка. Кълбото стана по-ярко, засия, после светлината му избледня и то стана прозрачно. Карнадас отстъпи назад, за да отвори място, едва надвивайки безпокойството си от силата на връзката. — Сър, вътре в това нещо има души. Не две или три — цяла дузина са, може би и повече — но са свързани в една. Такова нещо не бях виждал.
В кълбото бавно се оформи фигура на човек, седнал кръстато — тъмнокож мършав мъж, облечен в лека кожена броня. На лицето му бе изписана лека изненада. Зад него двамата Сиви мечове успяха да зърнат вътрешните стени на малка шатра. Пред мъжа гореше мангал и придаваше злокобен блясък на тъмните му очи.
— Говори му — заповяда Брукалаян.
— На кой език, сър? На родния ни илайн?
Мъжът пред тях килна глава, чул тихия им разговор.
— Този диалект е странен — заговори той на дару. — Но източникът явно е дару. Разбирате ли ме?
Карнадас кимна.
— Да. Почти като на капънски.
Мъжът се изправи.
— Капънски? Значи съм стигнал тогава! Вие сте в Капустан? Великолепно. Е, вие ли сте градските управители?
Дестраянтът се намръщи.
— Не ни познавате? Връзката ви предполагаше известно познание на нашия Сън на…
— А, да. Е, точно този сплит на лабиринтите ми има свойството да отразява онези, които се спънат в него — макар че само между жреците, разбира се, това беше основното му предназначение. Разбирам, че сте храмовият съвет на Капустан, нали? Как се казваше — Съветът на маската?
— Не — избоботи Брукалаян. — Не сме.
— Продължете, моля. Вече наистина съм заинтригуван.
— Радвам се да го чуя, сър — отвърна Смъртният меч и пристъпи напред. — На поканата ви се отзова дестраянт Карнадас — който стои до мен — по моя молба. Аз командвам Сивите мечове…
— Наемници!? Дъх на Гуглата! Ако исках да се свързвам с някаква сган скъпоплатени касапи…
— Сър. — Гласът на Брукалаян беше тих, но твърд. — Ние сме армия на Глигана на лятото. Заклети воини на Финир. Всеки от нас сам е избрал пътя си. Обучавал се е в свещените писания, благословен е от ръката на дестраянта в името на Оня с бивните. Да, ние сме отряд… касапи. Но също така сме храм. Нашите послушници наброяват над седем хиляди — и броят им расте с всеки ден.
— Добре, добре. Разбрах. Чакайте… казвате, че броят ви расте? Нима градът ви е дал позволение да приемате нови последователи?
Брукалаян се усмихна.
— Капустан е едва наполовина въоръжен, сър. Още се пазят следи от племенния му произход, доста особени при това. Военното изкуство е забранено за жени. Глиганът на лятото обаче не признава подобни двусмислени изключения…
— И разчитате на това? — изсмя се мъжът.
— Новите ни послушници засега са едва хиляда и двеста. Тъй като много втори и трети дъщери са изхвърлени на улиците, никой от управителите тук все още не е забелязал намаляването на броя им. Е, мисля, че ви се представихме достатъчно подробно. А вие кой сте, сър?
— Колко невъзпитано от моя страна. Аз съм Адефон Бен Делат. За да опростим нещата, наричайте ме просто Бързия Бен…
— От Даруджистан ли сте? — попита Карнадас.
— Гуглата да ме вземе, не съм, не съм, разбира се. Аз съм с… ъъ… Каладън Бруд.