Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Чухме това име, когато дойдохме на север — каза Брукалаян. — Пълководец, водещ армия срещу една нашественическа империя.
— Е, нашественическата империя… се отказа от интересите си. Все едно, искаме да предадем съобщение на управителите на Капустан…
— Де да беше толкова просто — промърмори Карнадас.
Смъртният меч кимна и каза:
— В такъв случай ще трябва да изберете. Силите на Съвета на маската и на градския принц Джеларкан са изравнени. Има многобройни фракции в самия съвет и разногласията са сериозни. Сивите мечове се подчиняват на принца. Задачата ни е проста — да направим твърде скъпо за Панион Домин превземането на Капустан. Експанзията на Пророка ще спре пред портите на този град и няма да продължи повече. Така че можете да предадете съобщението си на мен и следователно — на принца. Или да подновите опитите си да се свържете със Съвета на маската.
— Подозирахме, че ще се окаже сложно — въздъхна Бързия Бен. — За вашия отряд не знаем почти нищо. Или по-точно — не знаехме. След този контакт вече не съм чак такъв невежа — очите му се плъзнаха към Карнадас, — дестраянт. На словото на Финир това ще рече архижрец, нали? Но само на военната сцена — храма на святата земя на бойното поле. Представителят на Финир в Съвета на маската признава ли вашето превъзходство, превъзходство като на тигъра над котката?
Карнадас се навъси.
— Той не знае истинската ми титла. Има си причини за това. Впечатлен съм от познанията ви за жречеството на Финир. Не, повече от впечатлен. Направо съм слисан.
Мъжът пред тях като че ли трепна.
— Е, добре. Благодаря. — Обърна се и огледа Брукалаян. — Вие сте Смъртният меч на бога. — После замълча, сякаш едва сега осъзнал пълното значение на титлата, и очите му бавно се разшириха. — Е, добре. Мисля, че пълководецът ще одобри решението ми да предам съобщението му на вас. Всъщност изобщо не се съмнявам. Добре. — Вдиша дълбоко и започна: — Каладън Бруд води армия за спасение на Капустан. Обсадата — сигурен съм, че го разбирате добре — е не само неизбежна, тя предстои много скоро. Предизвикателството за нас е да стигнем навреме…
— Сър — прекъсна го намръщен Брукалаян, — каква е числеността на армията на Каладън Бруд? Разберете, ние ще сме изправени срещу може би шейсет хиляди панионци — ветерани до един. Разбира ли той въртопа, в който толкова щедро желае да влезе заради нас?
— Е, броят ни не е чак толкова. Но — Бързия Бен се ухили — носим няколко изненади. Е, дестраянт, засега ще трябва да прекъснем. Трябва да включа в това пълководеца и офицерите му. Може ли да предложа да подновим този разговор след една камбана време?
— Може би ще е най-добре да го отложим за среднощ — каза Брукалаян. — Времето ми през деня е запълнено — и публично. Както и на принц Джеларкан.
Бързия Бен кимна.
— Тогава две камбани преди съмване. — Той се огледа. — А, ще ми трябва и по-голяма шатра…
Миг по-късно образът се стопи. Сферата отново се сви, после бавно изчезна — след като Карнадас махна с ръка. Дестраянтът се обърна към Брукалаян.
— Това беше неочаквано.
Смъртният меч изсумтя:
— Не бива да вдъхваме големи очаквания на принца. Армията на този пълководец навярно ще може да поизтормози обсаждащите сили, но едва ли би могла да постигне нещо повече. Джеларкан трябва да гледа на нещата реалистично. В случай, че му го съобщим.
„Тази война няма да бъде спечелена. Да. Никакви фалшиви надежди.“
— Какво ти е мнението за този, Бързия Бен? — попита Брукалаян.
— Много загадъчна личност. Бивш жрец на Финир вероятно. Познанията му бяха твърде точни.
— Много души, събрани в една, така ли чух?
Карнадас потръпна.
— Вероятно съм сгрешил. Може би ритуалът е изисквал помощта на други магове и съм доловил това.
Брукалаян изгледа жреца навъсено и дълго, но не каза нищо. Обърна се към тлеещата камина.
— Изглеждаш уморен. Поспи.
Карнадас бавно се поклони.
След като заклинанието заглъхна, Бързия Бен въздъхна и извърна очи надясно.
— Е?
Седнал до стената на шатрата, Уискиджак се наведе, напълни чашите им с гредфалански ейл и каза:
— Ще се бият. Поне за известно време. Командирът ми се стори корав, но е възможно да е само за показ — би трябвало да е достатъчно отракан и да знае цената на външния вид. Как го нарече ти?
— Смъртен меч. Едва ли — някога, преди много време, тази титла наистина е означавала нещо. Много преди Драконовата колода да признае мястото на Рицарите във Великите домове, култът на Финир е имал свой. Титлите са се придобивали и всички са се отнасяли към тях съвсем сериозно. Дестраянт… Дъх на Гуглата, в култа не е имало дестраянт от хиляда години. Тези титли са само за показност, Уискиджак…