Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Продължи нагоре съвсем бавно, като поспираше от време на време, за да се убеди, че не притиска някоя от синините. Мускулът на прасеца й беше твърд като камък, а костите на коляното й изглеждаха силни като на мъж, но тя беше нежна по свой собствен начин. Или поне в сравнение с него.
Когато достигна бедрото й, той се концентрира върху външната му страна. Последното, което искаше тя да си помисли, беше, че й се натрапва и когато стигна до хълбоците й, спря, за да вземе отново сапуна. След като изплакна стъпалото й, докосна другия глезен и се почувства облекчен, когато тя му го подаде, за да повтори вече стореното с другия крак. Леки масажи, нежен допир, бавни движения… И в горната част на крака — само от външната страна.
Приключи и се изправи, а коленете му изпукаха, когато ги натовари с цялата си тежест. Премести я под струята и отново я хвана за ръка, като й подаде сапуна, за да довърши останалото.
— Джон? — заговори тя.
Тъй като беше тъмно, той подсвирна в отговор.
— Ти си изключително достоен мъж. Наистина е така. — Тя се протегна и обгърна лицето му с длани.
Случи се така бързо, че той не можеше да го повярва. По-късно щеше да си припомня всичко отново и отново, удължавайки момента до безкрайност, щеше да го преживява пак и пак и да намира удовлетворение в спомена. В действителност случилото се беше траяло само миг. Импулс от нейна страна. Скромен дар, даден в знак на благодарност за друг скромен дар.
Хекс се надигна на пръсти и притисна устни в неговите. О, каква мекота. Устните й бяха изключително меки. И нежни. И много топли. Целувката беше съвсем повърхностна, но въпреки това той искаше тя да продължи с часове и едва тогава би сметнал, че му е било почти достатъчно.
— Ела да легнеш до мен — каза тя, отвори вратата на душа и пристъпи навън. — Не искам да лежиш на пода. Заслужаваш много повече от това.
Той спря водата разсеяно и я последва, като прие подадената му кърпа. Изсушиха се едновременно и после тя уви цялото си тяло в хавлията, а той върза неговата на кръста си.
Излязоха навън. Джон се настани първи на болничното легло и му се стори най-естественото нещо на света да разтвори широко ръце. Ако се беше замислил, нямаше да направи този жест, но той не мислеше. И това беше добре. Защото тя дойде при него и го обгърна с топлина, която проникна през кожата му чак до мозъка на костите.
Струваше му се, че й бе посветил душата си още първия път, когато я бе зърнал.
Джон угаси лампата, а тя се притисна още по-плътно към него и той имаше чувството, че се е сгушила чак в леденото му сърце, за да остане там завинаги. Огънят й го затопли отвътре и за пръв път от месеци той дишаше леко.
Затвори очи, без да очаква да заспи.
Но го направи. И спа много, много добре.
30.
В дневната за прислугата в имението на Сампсън Дариъс завърши разговора си с прислужницата на дъщерята.
— Благодаря — каза той, като се изправи на крака и кимна на жената. — Оценявам откровеността ти.
Жената доген се поклони ниско.
— Моля ви, намерете я. И я доведете у дома, господарю.
— Стараем се да направим точно това. — Той хвърли поглед към Тормент. — Ще бъдеш ли така добър да повикаш прислужника?
Тормент отвори вратата пред дребната жена и двамата заедно напуснаха помещението.
Останал сам, Дариъс започна да крачи по голия под, като се движеше в кръг около бюрото в центъра на стаята. Прислужницата не каза нищо съществено. Беше се държала абсолютно открито и скромно… и за съжаление не беше спомогнала за разрешаването на загадката. Тормент се върна с прислужника и зае позицията си до вратата, без да обелва и дума. Което беше добре. Най-общо казано, при разпит на цивилни беше достатъчно един да задава въпросите. Момчето обаче, беше в помощ за друго. От проницателните му очи не убягваше нищо, така че може би щеше да добави нещо, което Дариъс не е забелязал по време на разговорите.
— Благодаря, че се съгласи да говориш с нас — обърна се Дариъс към прислужника.
Догенът се поклони ниско.