Последно изкушение

По време на цялото трето действие той обмисляше какво да предприеме от тук нататък. Докато краят на „Лисичката“ наближаваше, той взе решение. Редно бе да приеме появата на такава двойница на Катерина като добра поличба. Щеше да работи по инстинкт и да изчака да види какво можеше да му предложи тя.

В светлината на утрото решението все още му се виждаше разумно. Искаше му се да го бе обсъдил и с Дарко, но помощникът му щеше да се върне от Белград едва днес следобед. А такъв разговор не молеше да се води по телефон. Налагаше се да разчита на собствената си интуиция. Посегна към телефона и набра номера на визитната картичка, която тя му беше дала.

— Ало? — гласът й прозвуча много познато.

— Добро утро, Каролайн. Обажда се Тадеуш.

— Радвам се да ви чуя.

Тя очевидно, нямаше намерение да демонстрира прекаден ентусиазъм.

— Исках да ви поканя на обяд, стига да сте свободна?

— Зависи.

— От какво?

— От това дали срещата е делова или за удоволствие — отвърна тя спокойно.

— Доколкото мога да преценя, за вас бизнесът винаги съдържа елемент на удоволствие — отвърна той развеселено. Странно, колко естествено навлезе в този тон на лек флирт.

— Не отговорихте на въпроса ми.

— Струва ми се, че ще можем да работим заедно — каза той. — Но първо се налага да се опознаем малко по-добре. Разбирате ли, работя единствено с хора, за които инстинктът ми подсказва, че са благонадеждни.

— Така ли? — каза тя учудено. — И въпреки това сте избрали Колин?

Сведенията бяха точни. Тя умееше да удря право в целта.

— Ако това според вас е било толкова погрешно решение, и аз мога да ви обвиня в същото, Каролайн — парира той.

— Признавам — съгласи се тя.

— И така, ще обядваме ли?

— Ако приемате по-ранен час. Днес следобед имам да проведа няколко важни разговора.

— Точно в дванайсет устройва ли ви?

— Ще се справя.

— Ще пратя колата да ви вземе в дванайсет без петнайсет. Радвам се, че ще се видим.

— Благодаря, но се налага да изляза. Не знам къде точно ще бъда в дванайсет без петнайсет. Кажете ми името на ресторанта и ще бъда там в дванайсет.

Той продиктува името и адреса на заведението и повтори:

— Радвам се, че ще ви видя.

— Чувствата са взаимни. До скоро.

Тя затвори телефона. Така значи. Не само проницателна и дискретна, но и независима и предпазлива. Каролайн Джексън започваше да буди интереса му, и то не само в професионално отношение. Установи, че очаква обяда с апетит, който нямаше нищо общо с храната.