Последно изкушение

— През последните месеци забелязвам, че пристигащите от Европол бюлетини са доста по-подробни. Обикновено бяха пълни с обобщени доклади, но сега вече включват конкретни молби за информация в различни сфери на нашата дейност. Чудех се, дали да не се обърнем към тях и да ги помолим да пуснат запитване за подобни случаи на територията на Европейския съюз?

Мартенс беше подчертано скептичен.

— Не ти ли се струва, че случаят е прекалено дребна риба за тях? Те се интересуват само от неща, които им позволяват да си играят с прочутите си бази данни в съвременните си компютри. Няма да си цапат ръцете с някакво си вулгарно убийство.

— Но убийството не е обикновено. Пък и те имат инструкции да се занимават с убийства, ако съществуват предположения, че престъплението има някакви международни характеристики — проверих в сайта им. Дори в такъв случай са длъжни да действат като обменен пункт на информация и да търсят евентуална връзка с организираната престъпност.

Мартенс се повъртя на стола си.

— Ще кажат, че сме прекалено глупави, за да се справим сами — изръмжа той.

— Не ми се вярва. Мисля, че ще получим признание, че първи сме обърнали внимание на престъпление, което може да е част от поредица деяния на сериен убиец. Това дори може да ни бъде от полза. В историята на случая ще останем като хората, които са били достатъчно проницателни първи да забележат за какво става дума, и са имали смелостта да поискат данни от съседни юрисдикции. Ще ни представят като пример за подражание за международно сътрудничество, за начина, по който трябва да се работи в нова Европа — докато говореше, Марейке разгърна цялото очарование, на което беше способна. Отчаяно искаше да убеди Мартенс в правотата на мерките, които тя и Петра така или иначе вече бяха предприели.

Мартенс поразмисли, после се завъртя на стола си и попита Том:

— И ти ли мислиш така?

Том махна с ръка към купчините хартия на бюрото си.

— Изчерпахме всички общоприети възможности и нямаме никакъв резултат. Така, както аз виждам нещата, нямаме какво да губим. А може да спечелим доста.

Мартенс сви рамене.

— Така да е, ще опитаме. Марейке, напиши някакъв доклад от мое име, а аз ще направя необходимото да замине още днес.

— Ще бъде на бюрото ви до един час.

Мартенс стана и тръгна с тежка стъпка към кабинета си.

— Това не означава, че спираме работа по случая — изръмжа той, преди да затвори вратата зад себе си.

— Мина идеално — отбеляза Том. — Бива си те.

— Е, да — нали знаеш, ако работата има резултат, заслугите ще се припишат на Мартенс. Ако стане беля, виновна ще съм аз.

— Приятно е да се знае, че в този постоянно менящ се свят има неща, които не се променят — отбеляза усмихнато Том.

„Но има неща, които можем да променим с упорство“, мислеше Марейке доволно, докато включваше компютъра си. Това беше големият й шанс. И тя нямаше намерение да го пропуска.