Последно изкушение

Той поклати глава.

— Не, не е точно това — повъртя се на стола и продължи: — Приличате си като две капки вода с една жена на име Катерина Базлер. Аз живеех с нея. Затова хората зяпат така.

Карол повдигна вежди.

— Мислят, че сте заменил Катерина с нейно копие?

Той сви рамене.

— Предполагам.

— Кога се разделихте с нея?

Той се покашля. Болката беше ясно изписана на лицето му, но тя не можеше да си позволи да покаже, че знае защо трябва да му съчувства. Затова зачака отговора му.

— Не сме се разделяли — каза той най-сетне. Взе чашата с вино и я пресуши на един дъх. — Тя почина, Каролайн.

Карол беше очаквала този момент, и дълго беше обмисляла как точно да изиграе ролята си. Очевидно, трябваше да бъде шокирана, удивена, дори ужасена. Може би донякъде и засегната. Лицето й се отпусна, устните се разтвориха и останаха така.

Тъкмо в този момент се появи келнерът, за да пита какво ще пият. Тадеуш разпери объркано ръце.

— Скоч — каза категорично Карол. — Двойно, с лед.

— Коняк — поръча Тадеуш и пропъди с жест келнера.

Карол се постара да задържи на лицето си израза на ужас, примесен със съчувствие.

— Почина ли?

Той кимна, свел отново очи.

— Преди два месеца. Катастрофа. Една глупава, ужасна, нещастна случайност.

— Господи, толкова съжалявам — каза тя. Този път не играеше роля. Трябваше да бъде далеч по-коравосърдечна, за да не се трогне от явната му скръб.

Той поклати глава.

— Редно е аз да ви се извиня. Нямах намерение да ви занимавам с тези неща.

Подтикната от внезапен импулс, тя протегна ръка и я постави върху неговата.

— Няма нищо, радвам се, че ми го казахте. Бях започнала да се чувствам като параноичка. Но това трябва да е ужасно за вас. Не мога да си представя как бих се чувствала, ако такова нещо се случеше с човек, когото обичам.

— Наистина е трудно да си го представите — той я погледна с измъчена усмивка. — Струва ми се, че всеки човек, който обича, крие виновно някакви ужасни представи за това как би се чувствал, ако любимият човек умре. Предполагам, че това е често срещано преживяване, дори съвсем естествено. Но не може да ви подготви за действителността. Всичко, което ви се е струвало сигурно, внезапно изчезва. Щом това е могло да се случи, значи няма нещо, от което сте застраховани. Все едно, че губите котвата, която ви придържа към реалността.

— Искрено ви съчувствам — каза Карол. — И казвате, че приличам на Катерина?

Той стисна здраво очи.

— Да. Бихте могли да бъдете нейна сестра.

— Сега разбирам реакцията ви, като ме видяхте снощи — каза Карол с мек и нежен глас. — Нямах представа, Таджо. Вярвайте ми, нямах представа.

— От къде бихте могли да знаете? Никой не би могъл да ви каже. Колин не беше виждал Катерина и не би могъл да знае — той пое дълбоко дъх и издиша бавно. — Съжалявам. Когато предложих да се опознаем по-добре, нямах това предвид.