Последно изкушение

Тони внимателно се измъкна от прегръдката й и затвори вратата зад нея.

— Познавах Маргарете Шилинг — каза той неочаквано.

Думите му й подействаха като чаша вино, лиснато в лицето й. Дъхът й спря, тя замига неразбиращо.

— Какво? — измънка Карол. Чувстваше се като глупачка.

Тони разроши косата си с пръсти.

— Жената, убита в Бремен. Познавах я.

— Значи си дошъл… воден от някакво желание за отмъщение?

Карол го последва и седна в единственото кресло, като внимаваше да бъде колкото е възможно по-далеч от прозореца. Не беше забелязала някой да я следи, но това не означаваше, че движенията й не са наблюдавани. Не трябваше някой да я види на място, на което нямаше никаква причина да бъде.

Тони й беше обърнал гръб и се взираше през панорамния прозорец надолу към улицата.

— Донякъде. Донякъде и защото съм достатъчно самоуверен да си мисля, че може да помогна в спасяването на човешки живот. И донякъде защото… — той помълча, търсейки подходящи думи. — Защото това, което се случи с Маргарете, ме накара да се разтревожа от опасностите, на които се излагаш ти — той се обърна с лице към нея, скръстил ръце на гърдите си. — Не искам да ти натрапвам мнението си. Знам, че си най-добрата в това, което вършиш. Не познавам по-силна жена, която да умее да се справя сама във всякаква ситуация — той сведе очи към пода. — Но никога няма да си простя, ако ти се случи нещо, което бих могъл да предотвратя. — Засмя се кратко и продължи. — Дори не знам какво точно имам предвид, като ти казвам това — доста странно признание за професионален психолог. Просто… и аз не знам. Предполагам, че съм искал да съм близо до теб за в случай, че имаш нужда от мен.

Думите му бяха по-ценни от злато за Карол. Точно когато беше решила, че е получила поредната плесница, той я беше превърнал в милувка. Беше чакала с години да забележи някаква проява на лично отношение към нея, и сега си мислеше, че всяка минута от чакането си е струвала. Съзнанието, че тя има такова значение за него, й беше почти напълно достатъчно. То криеше някакво обещание за бъдещето. Подсказваше й да остави нещата да се развиват естествено, че няма нужда тя да се намесва.

— Не можеш да си представиш какво означава за мен присъствието ти, независимо от конкретната причина — каза тя. — Това поръчение ме кара да се чувствам напълно изолирана. Петра е блестяща, но тя не е част от живота на Карол Джордан. Тя не може да прецени дали не започвам да губя собствената си идентичност, защото всъщност не ме познава. А ти ме познаваш. Ти можеш да ми служиш едновременно за ориентир и котва. А можеш и да ми помогнеш, когато вземам решения как да се справя с Радецки.

— Мога да опитам. Как мина вчера?

Карол му разказа за първата си среща с обекта на операцията. Тони седеше на дивана, подпрял брадичка на юмруците си, слушаше внимателно и от време на време задаваше по някой въпрос.