Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
— Всички нас ни бива в това. Или си вдигнал във въздуха септичния резервоар поради някаква друга причина?
— Нямаш представа какво е да си момчето, чиято сестра умира от рак.
— Имам много добра представа, понеже съм майката на момичето, което умира от рак. Абсолютно си прав, гадно е. И понякога и на мен ми се иска да вдигна нещо във въздуха, просто за да се отърва от чувството, че ще избухна всеки момент. Поглеждам надолу и забелязвам синина с големината на монета точно в сгъвката на лакътя му. От другата страна има същото. Предполагам, показателен е фактът, че мисълта ми незабавно се насочва към хероин вместо към левкемия, както би било със сестрите му.
— Какво е това?
Той скръства ръце на гърдите си.
— Нищо.
— Какво е?
— Не е твоя работа.
— Моя е — дръпвам ръката му надолу. — Това убождане от игла ли е?
Той вдига глава. Очите му горят.
— Да, мамо. Боцкам се на всеки три дни. Само дето не е заради дрога. Вземат ми кръв тук, на третия етаж — взира се в мен. — Не си ли се питала откъде идват плателетите за Кейт?
Излиза от колата, преди да успея да го спра, и ме оставя да се взирам в предното стъкло, през което вече нищо не се вижда ясно.
Две седмици след влизането на Кейт в болницата сестрите ме убеждават да си почина един ден навън. Прибирам се у дома и се изкъпвам в собствената си баня вместо в тази на медицинския персонал. Плащам просрочени сметки. Зан, която все още е с нас, ми прави кафе; то ме чака, готово и прясно, когато слизам по стълбите с мокра и сресана коса.
— Някой да се е обаждал?
— Ако под „някой“ имаш предвид болницата, не — прелиства страница от готварската си книга. — Това са абсолютни глупости — отсича. — Готвенето не е никакво удоволствие.
Входната врата се отваря и затваря с трясък. Ана се втурва тичешком в кухнята и се заковава на място, когато ме вижда.
— Какво правиш тук? — пита.
— Тук живея.
Зан прочиства гърлото си.
— Дори и на пръв поглед да не изглежда така.
Но Ана не я чува или може би не иска да я чуе. На лицето й е изписана усмивка, широка колкото каньон, а в ръката си държи лист, който размахва пред мен.
— Изпратили са го на треньора Урлихт. Прочети го, прочети го, прочети го!
Скъпа Ана Фицджералд,
Поздравления за приемането ви в летния лагер за хокей „Момичета вратари“. Тази година лагерът ще се проведе в Минеаполис от З до 17 юли. Моля, попълнете приложените документи и медицинско досие и ни отговорете до 30.04.01. Ще се видим на леда!