Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Така ли е? — попитах го аз.
Момчето извърна поглед от върха на оръжието, срещна очите ми за момент и накрая бавно потвърди с кимване.
— Интересно — обърнах се към Ганелон. — Много. Имам чувството, че техният проблем е свързан с онзи, който неотдавна разрешихме. Иска ми се да разбера как е завършила битката им.
Ганелон кимна и стисна дръжката на меча си.
— Е, ако вече сме приключили с него… — започна той.
— Почакай. Доколкото разбрах, опитвал се е да открадне нещо за ядене.
— Да.
— Развържи му ръцете. Ще го нахраним.
— Но той се опита да ни окраде!
— Не ми ли каза, че веднъж си убил човек заради чифт обувки?
— Да, но тогава беше друго.
— Защо?
— Успях да избягам с тях.
Разсмях се. Не можах нито да се удържа, нито да спра. Ганелон ме погледна ядосано, после изненадано. Накрая и той започна да се смее.
Младежът ни гледаше, като че ли бяхме напълно откачени.
— Добре — овладя се по едно време Ганелон, — добре. — Той се наведе, със замах обърна момчето по корем и преряза въжето, което свързваше китките му. — Хайде, момко, ще ти донеса нещо за хапване — тръгна към багажа ни и отвори няколко от пакетите с храна.
Момчето стана и бавно закуцука след него. То сграбчи храната, която му бе предложена и започна бързо и шумно да яде, без да отмества очи от Ганелон. Неговата информация, ако беше вярна, ме поставяше пред няколко усложнения, най-важното от които бе, че сигурно щеше да е по-трудно да се сдобия с желания прах в опустошена от война страна. Освен това подхранваше страховете ми за характера и разпространението на разрушителните сили.
Помогнах на Ганелон да запали малък огън.
— Как се отразява това на нашите планове? — попита той.
На практика не виждах никаква възможност за избор. Всички сенки близо до мястото, към което се стремях, щяха да са в подобно положение. Можех да се насоча към някоя без такива проблеми, но щом я стигнех, щях да се озова не там, където ми бе необходимо да бъда. Онова, което ми трябваше, нямаше да се намира изобщо. Ако набезите от Хаоса винаги се изпречваха на моя път-желание през Сенките, то значи бяха свързани с природата на желанието и рано или късно, по един или по друг начин, щеше да ми се наложи да се справя с тях. Нямаше начин да ги избягна. Играта беше такава и аз не биваше да се оплаквам, защото сам бях определил правилата.
— Продължаваме — заявих. — Това е мястото на моето желание.
Младежът издаде кратък вик и после — може би от някакво чувство за неизплатен дълг, задето бях попречил на Ганелон да пробива дупки в него — предупреди:
— Не отивайте в Авалон, сър! Там няма нищо, което бихте могли да желаете! Те ще ви убият!
Усмихнах се и му благодарих. Ганелон се ухили и рече:
— Хайде да го отведем с нас и да го предадем на военния съд.
При тези думи младежът скочи на крака и хукна да бяга.
Все още ухилен, Ганелон измъкна кинжала си и замахна да го хвърли. Аз го ударих по ръката и оръжието отлетя далече от целта си. Момчето изчезна сред дърветата, а Ганелон се разсмя с глас.
Той си прибра кинжала от мястото, на което беше паднал и каза:
— Трябваше да ме оставиш да го убия.
— Аз реших, че не трябва.
Ганелон вдигна рамене.
— Ако тази вечер се върне да ни пререже гърлата, докато спим, може и да си промениш мнението.
— Сигурно. Но няма да го направи, както сам знаеш.
Той пак вдигна рамене, отряза си голямо парче месо и започна да го грее на огъня.
— Е, войната го е научила добре да си плюе на петите — призна Ганелон. — Може пък действително да се събудим сутринта.
Отхапа парче месо и започна да го дъвче. Това ми се видя добра идея и аз също си отрязах малко.