Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— … Виждаш ли? — говореше създанието. — Ти ни даде тази Врата. Помогни ни сега и ние ще ти възстановим всичко, което е твое.
За миг се поколебах. Сигурно можеше да направи точно това, което ми предлагаше, ако им помогнех.
Ала завинаги след това щях да бъда под заплаха. Съюзници за кратко, щяхме да се вкопчим в гърлата си веднага, щом всеки от нас получеше онова, което бе искал — а тогава тези тъмни сили щяха да бъдат много по-силни. И все пак, ако градът станеше мой…
— Ще се споразумеем ли? — долетя острият, почти изблеян въпрос.
Помислих си за Сенките и за местата отвъд тях…
Бавно се пресегнах и разкопчах шлема си…
После го захвърлих, точно когато съществото изглежда си отдъхна. Мисля, че Ганелон вече бе тръгнал напред.
Скочих през стаята и притиснах рогатото създание с гръб към стената.
— Не! — изкрещях.
Наподобяващите му на човешки ръце се вкопчиха в гърлото ми горе-долу в същия миг, в който моите се обвиха около неговото.
Стисках с всичка сила и извивах. Предполагам, че и то правеше същото.
Чух нещо да изпращява като суха пръчка. Запитах се чий ли врат се счупи. Моят определено ме болеше.
Отворих очи и видях над себе си небе. Лежах по гръб върху постлано на земята одеало.
— Страхувам се, че ще остане жив — заяви Ганелон и аз бавно обърнах глава по посока на гласа му.
Той седеше в края на одеалото, с отпуснат върху бедрата му меч. До него беше Лорейн.
— Как върви? — попитах.
— Победихме — каза ми той. — Ти се оказа прав. Когато уби онова нещо, всичко приключи. Хората паднаха безчувствени, а тварите избухнаха в пламъци.
— Чудесно.
— Седях тук и се питах, защо вече не те мразя.
— Стигна ли до някакво заключение?
— Не, всъщност не. Може би причината е, че доста си приличаме. Не знам.
Усмихнах се на Лорейн.
— Радвам се, че хич не те бива като опре до предсказания. Битката свърши, а ти си още жива.
— Смъртта вече е в ход — не отговори на усмивката ми тя.
— Какво искаш да кажеш?
— Все още се разказва историята как крал Коруин е екзекутирал дядо ми — публично изтезаван и насечен на четири части — за това, че е предвождал един от ранните бунтове срещу него.
— Това не съм бил аз, а някоя от моите сенки.
Но тя поклати глава, изрече тържествено:
— Коруин от Амбър, аз съм това, което съм — а после стана и си тръгна.
— Какво представляваше то? — попита Ганелон, без да обръща внимание на нейното оттегляне. — Какво беше онова нещо в кулата?
— Едно от създанията, които са изскочили на свобода, когато проклех Амбър. Тогава аз отворих Врата за влизане в реалния свят на онези, които се намират отвъд Сенките. Те следват пътищата с най-малко съпротивление, през Сенките към Амбър. Тук техният път е Кръга. На други места може да е нещо различно. Аз вече затворих излаза им към тази страна. Можете спокойно да си отдъхнете.
— Затова ли дойде тук?
— Не — отвърнах аз. — Всъщност, не. Търсех пътя към Авалон, когато попаднах на Ланс. Не можех да го оставя да лежи там, а след като го пренесох при теб се включих в оправянето на кашата, която сам бях забъркал.
— Авалон? Значи ме излъга, когато каза, че е бил разрушен?
Поклатих отрицателно глава.
— Не е така. Нашият Авалон падна, но е възможно още веднъж да открия в Сенките негово подобие.
— Вземи ме със себе си.
— Да не си полудял?
— Не, просто искам пак да видя земята, където съм роден, каквото и да ми струва това.
— Аз не отивам там да живея, а да се въоръжа за битка. Бижутерите в Авалон използват един розов прашец. Веднъж успях да възпламеня малко от него в Амбър. Сега отивам там само за да се сдобия с него и да направя огнестрелни оръжия, с които да обсадя Амбър и да завладея трона, който е мой.
— Ами онези същества отвъд Сенките, за които спомена?
— С тях ще се оправям след това. Ако и този път загубя, проблемът остава за Ерик.
— Ти каза, че той те е ослепил и те е хвърлил в тъмниците.
— Вярно е. Израснаха ми нови очи. И избягах.
— Ти наистина си демон.