Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Ами сапунът? — ехидно попита Каран. — Най-прекрасните балсами и аромати? От какво ще порозовее бледата ми кожа?
Бабичката промърмори нещо, излезе със залитане и се върна с тясно шише, което остави с трясък до ваната. Във водата паднаха люспици от плочките.
— Ще си отсипете ей толкова — показа тя дънцето на свитата шепа.
Кимна, неприязнено пожела на Каран да се наслади на банята и се заклатушка през изхода.
Каран седна, смъкна ботушите си, а с двата чорапа запуши най-големите пролуки в стената. Докато се събличаше, още усещаше, че я гледат. Обърна се към ваната, но инстинктът й подсказа да издърпа сламка от метлата. Мушна с нея в трети процеп точно над ваната. Някой писна, тупна на земята, като че бе стъпил на столче, изквича още веднъж и млъкна.
„Дано поне гледката си е струвала“ — рече си Каран и ловко се пъхна във ваната покрай грапавия ръб. Водата беше възхитително гореща. Когато пръстите на краката й опряха дъното, бе се потопила до брадичката.
Шишето съдържаше някаква мазнотия, наглед подобна на машинно масло. Сипа мъничко на дланта си, помириса, сви рамене и втри съмнителната течност в косата си. Не можеше да се разпени заради засъхналата морска сол. Каран потопи главата си, изми я и изсипа върху косата си цялото съдържание на шишето. Пяната започна да пада на парцали и да се надига над ръба с всяко нейно движение. Каран си търкаше косата, докато не задоволи придирчивостта си. Усещаше кожата си прежулена, започна да й се вие свят от жегата.
На излизане видя дълга опашка пред банята за зяпачи и ги подмина с вирнат нос. В кръчмата сподели негодуването си с Шанд, който се разсмя.
— Ами че си недосетлива! И те са чакали да се изкъпят. Нашата домакиня продава една и съща вода по десет пъти.
— Значи платихме толкова пари… да де, ти плати… а тя продава и мръсната вода! Каква ненаситна дърта кранта! Само като си помисля, че и помогнах с носенето на кофите!
— Че защо не? Нали се изкъпа? Тя пък ще спечели тройно повече, а на всеки следващ влязъл в банята ще му излезе по-евтино. Така всички са доволни.
— Гнусотия! — отсече Каран и невъздържано отпи вино от чашата си. — В моя край никой не се къпе във вода, използвана от непознат. Е, аз им погодих страхотен номер — извадих тапата на ваната.
— Стига бе! — опули се Шанд.
— Направих го, да!
— Добре, че платих за стаята, иначе ей сега щяха да ни изритат на улицата.
— Как тъй?
— Съдържателната ще те намрази и в червата. Трябва пак да сгрее вода и няма да забрави, че се е охарчила заради тебе. Хората тук са дори по-злопаметни, отколкото алчни, а тяхната жажда за пари е безмерна. Утре целият град ще клюкарства за тебе — жената, която похабила водата в банята. И отгоре на всичко влязла да се къпе с черна коса, а излязла червенокоса. Хем прахосница, хем съмнителна особа.
— Какво?! — слиса се Каран. — Да не ме будалкаш?
Тръсна глава и погледна няколко кичура на светлината. Боята бездруго се бе отмивала по малко, а сега горещата вода и разяждащият течен сапун бяха премахнали остатъците. Все още го нямаше великолепният оттенък, но косата си беше червена.
— О, Шанд!
Във възторг Каран се пресегна през масата да прегърне стареца и да го целуне по брадясалата буза. Лакътят й бутна каната с червено вино, която се строши на пода и плисна тъмна локва по килима. Гълчавата в кръчмата секна. Всички се вторачиха в Каран.
— Ох…
Тя се сви на стола и лицето й наподоби по цвят почервенелия килим.
— От зле по-зле — грубовато я скастри Шанд. — Не стига, че я уязви, ами и чупиш съдовете, съсипваш килима и пред хорските очи налиташ на мъж, който може да ти бъде дядо.
— Ох — пак отрони Каран и притисна длан към устата си.
— Поне това ще си помисли тукашната сган, която през живота си не е стъпвала на повече от пет левги от Ганпор, затова пък знае добре, че всички южняци, особено рижите, са напълно пропаднали типове. Съветвам те бързичко да измислиш нещо, за да замажеш положението.
Старицата нахлу в кръчмата навъсена, а облегнатите на тезгяха пиячи се надпреварваха кой пръв да й разкаже скандалната случка. После като един извиха глави да впият погледи в Каран. Разговорите отново стихнаха. Идеше й да се свре под килима и да умре.
22. Измислици
— Ох! — потрети Каран. — Не, това е непоносим срам. — Тя се вторачи в Шанд. — Дай ми кесията си.
Старецът я мушна в ръката й под масата, Каран я пъхна в джоба си и стана. Доближи бавно и с достойнство кръчмарката, която заклати свирепо глава насреща й, едното й око кривеше като че гледаше с укор Шанд. Младата жена заговори на ухото на съдържателката, чието изражение се промени. Старицата я дръпна и изведе през близката врата. Минутите се нижеха, Шанд допиваше виното в чашата си. Един от прислужниците събра парчетата и попи локвата на килима със сивкав парцал. Донесоха нова кана вино на масата. Другите в кръчмата си продължиха разговорите.