Жълтата кутия

– Вчера близо до пазара е била нападната Аврора – чужденка, която живее в двореца...

– Знам коя е – прекъсна го Аспар.

– Тогава трябва да знаеш и кои са наемниците, които са се опитали да я убият. Един от тях носи същия знак, който и ти имаш до палеца си – паяк! Като теб са били хората на Лаца.

Бандитът вдигна ръката си и я заразглежда сякаш я вижда за първи път.

– Казвах му на стареца, че татуировката ще ни издава – въздъхна той. – Но старият глупак много държеше всички да имаме един и същи знак. Твърдеше, че той ще ни обединява и дава сила. Няма да отричам. Чух за нападението и не крия, че става дума за трима от хората ни. За жалост последният е избягал. Страх го е да се появи пред очите ми или се срамува, че едно момиче се е справило с трима мъже, наричащи себе си майстори на меча.

– Кой ги нае?

– Не знам – Аспар вдигна помирително ръка. – Наистина не знам. Сега ще ти кажа как точно стана. С мен се свърза посредник. Той ни обясни за какво става дума. След като уговорихме сумата, ми донесе кесия с предплата и каза къде и кога можем да намерим жертвата.

– Не може да не си бил любопитен кой е поръчителят.

– Вярно е. Бях. Но посредникът не знаеше или не искаше да ми каже. Единственото, което успях да изтръгна от него, е, че този, който иска да убие Аврора, е нисък и слаб. Ходел загърнат с наметало и ниско нахлупена качулка, така че да не се вижда лицето му. Имал много красиви ботуши – от еленова кожа с червени маниста.

– И къде мога да намеря сега този посредник – Климент се надигна от мястото си.

– Не можеш! – засмя се Аспар. – Сделката бе толкова изгодна, че той сам поиска да се включи в нападението. След което помощникът ти го е убил.