Жълтата кутия

Аврора не купи нищо, а само клатеше глава и подминаваше нататък, обикаляйки няколко пъти площада, въртейки глава, все едно търси нещо. Зад нея, мързеливо се влачеха няколко войници, които обръщаха повече внимание на търсещите клиенти проститутки, отколкото на повереницата си.

Внезапно поведението на момичето се промени. Аврора се огледа през рамо, видя, че стражите не ѝ обръщат внимание, плъзна се като сянка между две от сергиите и изчезна в уличката зад тях. Войниците, които я следваха, полузаспали под следобедното слънце, въобще не забелязаха какво се случва. В първия момент Корсис също не разбра, че Аврора я няма. След това се хвърли напред, разблъсквайки хората се втурна след бегълката.

Помощникът на писаря бързо огледа малката уличка, на която се озова. След шумотевицата на площада, тя му се стори пуста и празна. Жълтата дреха на Аврора се мерна за миг, преди да изчезне зад ъгъла. Корсис се затича, за да не я изпусне.

Момичето беше спряло и се взираше в парче пергамент, което стискаше в ръка, след което решително продължи напред. Аврора подмина източната порта, вървейки покрай стената, докато не стигна до стар, изоставен кладенец, закован с дъски. Мястото бе самотно и усойно. Купчини с плевели бяха избоили покрай стената, високи храсти и няколко дървета правеха мястото идеално за засада.

Момичето спря, огледа се отново и след като не видя никой бавно накъса пергамента, който държеше в ръката си на парчета.

"Нищо" – помисли си Корсис. – "След това ще ги събера и ще ги дам на господаря. Той със сигурност ще успее да разчете какво е написано на тях."

За негово разочарование, Аврора повдигна една от летвите, с които бе запушен кладенецът и започна да хвърля в него накъсаната карта.

Стиснал ядно устни, Корсис се притисна още по-плътно до ствола на дървото, зад което се криеше. Явно нямаше да има какво да занесе на господаря си.

Нападението го свари неподготвен.

Преди Аврора да успее да изхвърли последното парче пергамент, от близкия храсталак изскочиха трима души. С високо вдигнати над главите дървени палки, те се насочиха към стоящото до кладенеца момиче.

Корсис извика задавено, изскочи от прикритието си и вадейки меча си се хвърли напред. Знаеше, че няма как да стигне до нея преди нападателите ѝ. Не носеше и лък или арбалет, защото не мислеше, че задачата му ще го изисква.

– Аврора! Внимавай! – извика Корсис, забравил че момичето не разбира и дума български. Как можеше да му помогне?

Оказа се, че няма нужда от помощ.

Момичето бръкна в гънките на дрехата си, извади от там къс нож, който проблесна за миг в ръката ѝ, преди да полети и да се забие в гърдите на единия от нападателите. Мъжът с вик падна на земята, загърчи се и бързо замря. Без да изчака да види резултата от атаката си, Аврора се хвърли с дрезгав вик към нападателите си.

"Наистина е дива! И много смела! И красива" – стрелна се през ума на тичащия Корсис, който неочаквано усети как в сърцето му освен страх, се появява и някакво друго чувство.