Жълтата кутия
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1357-6
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Жълтата кутия». Краткое содержание книги:
Не беше толкова просто. Историята имаше друго обяснение и той трябваше да го намери. Прекалено много хора бяха замесени в престъпленията, а той нямаше време да провери всичко. Например Пацик и хазнатаря Драгомир. Въобще беше забравил за тези двамата. Ами Йоан и останалите свещеници? Те как се вписваха в цялата картина. Ако убийството беше от страст, нямаше да повлече след себе си така лавина от събития.
Писарят се протегна, изруга и тръгна обратно към двореца. Май трябваше отново да разпита жената на Гостун – Евдокия. Заедно щяха да направят списък на всички любовници на прислужницата, след което да ги провери един по един. Може би така щеше да стигне до някъде. Трябваше да говори отново и със стария слуга. Как му беше името? Май че се казваше Сеп. Дали пък той нямаше да разкрие още някоя от тайните на господаря си? Или може би първо трябваше да намине покрай брат Дориян? Щеше да занесе храна на Тиона и да види как се справя заедно с останалите момичета.
Писарят мина през пазара и разсеяно поръча няколко питки с масло, маслини и бадеми, кана кумис и топъл козунак. Плати без да се пазари и зачака продавачът да опакова поръчката му. Мислите му бяха някъде съвсем другаде. Носеха се в полето около Филипополис, минаваха през стените на града, за да се озоват на бреговете на Хебър, където тъмни сенки танцуваха в нощта, от там прескачаха в тройната зала на Плиска, в пещерата на Батой и жълтата кожена кутия. Песента, която бе чул, се бе загнездила в мозъка му.
"Винаги ще проклинам
Тази неделя, тази черна неделя,
Когато си отиде от мен... "
се въртеше непрекъснато в ума му, пречейки му да се съсредоточи.
Климент тръсна глава. Чувстваше, че е съвсем близо, че му трябва още съвсем малко, за да намери отговора. Дали не изпускаше нещо важно? Например Симеон? Чигатът бе казал, че мрази Чака и няколко пъти бе допускал непростими грешки. Какво още знаеше за военния? Нямаше ли някаква история за това как сестра му се е самоубила, скачайки в рова на крепостта. Дали тя не е била една от любовниците на Чака, които той след това е изоставил? За това ли се бе хвърлила сестрата на чигата в мръсната вода? Климент се закова на място, все така стискащ в ръце пакетите си. Наистина бе забравил за Симеон.
" Винаги ще проклинам
Тази неделя, тази черна неделя,
Когато си отиде от мен... "
Проклетата песен не искаше и не искаше да излезе от главата му. Трябваше да започне да мисли за нещо друго, защото иначе тази черна неделя нямаше да престане да го преследва. Защото иначе...
Писарят изпусна стомната с кумис, която падна и се разби на земята. Най-неочаквано всичко дойде на мястото си. Подреди се само за миг и картината – кървава, грозна и ужасна, се очерта ясно в съзнанието му.
Писарят премигна и заслони за миг очите си с ръце.
Сигурен бе, че знае кой и как е убил Чака и Мария. Знаеше и нещо повече – защо го е направил и каква е ролята на Аврора във всичко това. Както и чия е отрязаната глава от жълтата кутия. И какво се бе опитвало да му каже момичето.
18
Презвитер Дориян внимателно сгъна едно от избелелите одеала и го прибра в дървената ракла. Свещеникът остана, коленичил на пода, загледан в разпятието на стената. Колко бе страдал Христос, за да изкупи греховете на хората. Колко се бе мъчил, а накрая дори най-верните му се бяха отрекли от него и го бяха предали. Дориян знаеше какво е да бъдеш предаден. Да бъдеш ударен от тези, от които очакваш помощ и подкрепа.
– Прости ми, Господи! – презвитерът сведе глава като за молитва. – Прости ми, защото съгреших. Аз съм слаб и грешен и не мога да прощавам предателствата на другите като теб! – една сълза се търколи по бузата на Дориян. – Прости ми, защото не мога да отворя сърцето си еднакво за всички, не мога да обичам враговете си и да оставя да унищожат това, в което вярвам.
Дориян се прекръсти, избърса лицето си с юмрук и бавно се изправи. Докато ставаше, погледна през прозореца. Понесъл няколко пакета от насмолена хартия, в двора тъкмо влизаше писарят на княза.
Презвитерът изсумтя и се прекръсти отново. Харесваше Климент, но точно сега не искаше да се среща с него. Бе прекалено разстроен.
Дворът беше празен. Само няколко котки лениво гонеха кокошките, които бягаха с кудкудякане. Писарят спря до вратата и се огледа. Не бе свикнал да намира сиропиталището толкова пусто. Под навесите на спретнати купчинки бяха подредени нацепени дърва. Лехите бяха прекопани, тревата грижливо подрязана. Разцъфналите покрай оградата лалета изпълваха въздуха с ухание.