Жълтата кутия

– Прибирам се вкъщи – каза накрая писарят. – Уморен съм, гладен съм и съм мръсен. Ако искаш ела заедно с мен. Може да тичаш след коня на Невестулката – Климент ядно сръга животното си с пети и препусна по улицата.

Корсис се бе прибрал преди тях. На масата бе поставен шесторък свещник, чинии, чаши, кана с вино и остатъци от печено. Помощникът на писаря явно не бе успял да дочака господаря си за вечеря.

– Тук ли е? – попита писарят. Корсис кимна с пълна уста и посочи към горния етаж.

– Сложих я във вашето легло! Беше в безсъзнание, но вече е добре. Спи и диша ритмично. Залостил съм всички прозорци и врати както ми наредихте. Не съм се отделял от нея от как я донесох. Слязох само за минутка да хапна. От сутринта не съм ял нищо.

Без да чака повече обяснения, Климент кимна с глава и се затича по стълбите. На леглото му, обърната към стената, спеше Аврора. Момичето изглеждаше чудно красиво в съня си и писарят го гледа няколко дълги мига, преди пухтенето на Симеон да огласи цялата къща.

Военният беше капнал. Подпираше се с едната си ръка на вратата, другата висеше безпомощно отпусната пред него. Лицето му бе зачервено и плувнало в пот, гърдите му се вдигаха учестено.

– Не биваше да ме карате да тичам така! – оплака се той и с благодарност пое подадената му чаша с разредено вино.

– Ти пък не трябваше да оставяш момичето да изчезне! – сряза го Климент. – Ако си гладен, седни да похапнеш.

Симеон объркано завъртя очи.

– Ами момичето!? Какво ще стане с него? Не ви ли е грижа за Аврора?

– Грижа ме е! Но нямам намерение да гладувам, заради грешките на другите – отговори му писарят и си отряза парче месо. След което погледна тресящия се от притеснение и възбуда Симеон и му стана жал за него. – Успокой се! Момичето е в безопасност. В момента спи в леглото ми на горния етаж, а Невестулката го пази!

– Тя е тук?! – чигатът скочи и разплиска вино по дрехите си, но не му обърна внимание. По лицето му се разля облекчение, вмесено с недоверие. – Как така?

– Първо седни, успокой се и се нахрани – Климент подаде на Симеон чиния с месо. – Печеното е изстинало, но е вкусно. А що се отнася до Аврора, обяснението е просто. Ясно е, че някой иска да я убие. Днешният ден бе много удобен за това. Градът е пълен с хора, навсякъде цари бъркотия и напрежение заради предстоящите екзекуции. Патрулите не са по обичайните си места, войниците имат нови задачи. Затова оставих Корсис със задача да я следи. Не че нямах доверие на войниците ти, Симеоне, но помощникът ми е по-добър от тях.

– Ще ги накажа! – зарече се чигатът. – Ще ги пратя за два месеца да копаят дигата на Външния град. Не! За три! Да се изложат и да ме злепоставят по този начин! След това ще обикалят улиците на Плиска като обикновен патрул! Но какво всъщност се е случило?