![Без свидетели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/4/bez-svideteli-bg-download.jpg)
Без свидетели [bg]
- Автор: Кембъл Гордън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691704
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без свидетели [bg]». Краткое содержание книги:
– Мисля, че тя наистина си прекарва добре – бе казал той, а гласът му леко бе потрепнал.
– Беше с изкуствена муха – промълви сега Миранда.
– Да – отвърнах. – Стръвта.
– Хуан я направи.
– Точно така – потвърдих. – Хуан знаеше каква стръв да използва, за да привлече рибите.
В следващия миг новата ни клиентка погледна мъжа до мен, а аз казах:
– Миранда, запознай се с Дан Морган.
– Той беше с теб в нощта, когато дойдохте да ме видите.
Усетих силно стягане в гърдите.
– Ти го помниш? – попитах.
– Да.
– Знаеш ли защо сме тук, Миранда? – поинтересува се Морган.
– Да. Дядо ми каза, че имам нужда от адвокат.
– Дъг и аз ще бъдем твоите адвокати. Нали знаеш?
– Да.
– Как се чувстваш в момента?
– Прекрасно – отвърна Миранда. – Утре мога да се прибера вкъщи.
– Радваш ли се? – попитах.
– Да, много. Дядо ми е купил кон. – Тя се пресегна към нощното шкафче, взе една снимка и гордо ми я подаде. На нея се виждаше малка, добре охранена кобила. – Смесица от арабска порода и „Куотър хорс“ – обясни Миранда. – Харесва ли ти?
Очите ѝ засияха както в деня, в който бе уловила пъстървата. Изглеждаше просто като дете, получило хубав подарък.
– Искате да поговорим, нали? – попита тя Морган.
– Да. Миранда, спомняш ли си деня, в който почина баща ти?
– Да.
– Помниш ли си какво се случи тогава?
– Да.
Ще ни кажеш ли?
– Да.
– Какво се случи, Миранда?
– Мама го застреля.
39
По-късно същия ден седях на бюрото и размишлявах над случилото се – първоначалния шок и последвалата несигурност на Морган, който замлъкна и се втренчи в плувния басейн отвън. Като се посъвзе, той се върна при Миранда и ѝ обясни, че трябва да сподели истината със своите адвокати. Обеща ѝ, че няма да каже на никого, и я увери, че не можем да ѝ помогнем, без да разберем какво е станало. В съзнанието ми изплува образът на Миранда, която със същото спокойствие, както и първия път, повтори думите: „Мама го застреля.“ Морган излезе от стаята, а аз трябваше да обясня на малката ни клиентка, че ще се върнем по-късно.
На бюрото пред мен лежеше медицинското досие, което д-р Харди ни бе копирал. То съдържаше всички изследвания и епикризи на Миранда Едингтън през годините. Зачетох ги неохотно, опасявайки се, че ще се сблъскам със страховити описания на ужасните неща, които Травис Едингтън бе причинил на детето си. Прелистих страница след страница, но в материалите нямаше и следа от подобни жестокости. Срещнах изрази като „студена и дистанцирана майка“, „бащата заема по-активна роля в отглеждането на детето“ и „пациентката се страхува от майка си“. Научих, че Миранда е „биполярна“, понякога „еуфорична“, а друг път „хипоманиакална“. Бяха ѝ препоръчали лечение с литий. Един документ гласеше: „Налага се електрошокова терапия.“ Онова, което не успях да открия, беше образът на злодея Травис Едингтън. Всъщност единственото, което прочетох за Травис този следобед, като изключим ролята му в отглеждането на Миранда, беше един коментар, според който бащата на пациентката е мил и загрижен.
В по-късните изследвания се появяваха съмнения за шизофрения. Един лекар предлагаше лечение с „Торазин“. Документите бяха написани на сложен език. Очите ми се умориха и бях благодарен, когато Ан Хейстингс влезе в кабинета и ми предостави повод да си почина.
– Исках да ти кажа – започна тя, – че довечера ще сготвя вечеря в апартамента на Дан. Ще се радваме да дойдеш, ако не си зает.
Поколебах се при мисълта колко странна ще бъде вечерта, но отвърнах:
– Разбира се.
– Страхотно. В седем и половина ще започнем с коктейлите. Том Галахър също е поканен.
– Морган е казал на Галахър за вас двамата?
– Да.
– Перфектно. Тъкмо ще докладвам на Морган какво съм открил в медицинското досие на Миранда Едингтън.
40
Нищо обаче не беше перфектно. Готвенето на Ан в апартамента на Морган завърши по начин, шокиращо напомнящ на пълна катастрофа, а като погледна назад, тя се е запечатала в съзнанието ми като събитието, белязало началото на трудния период за Даниъл Морган и мен. Казвам, че само беляза началото, тъй като скромното ни събиране едва ли беше причината за цялата бъркотия. Предполагам, че тя започна в деня, когато Миранда Едингтън се събуди. Или ако не тогава, то със сигурност в мига, в който момичето изрече думите: „Мама го застреля.“ За мен обаче именно малката интимна вечеря предизвика поредицата от неприятности.