Нефритеният трон [bg]

— Темерер, би ли попитал дали приемат злато? — помоли той.

Драконът разглеждаше един дюкян с огромен интерес, а търговецът наблюдаваше с притеснение надвисналата му над входа глава. Това изглеждаше единственото място в Китай, където драконите не бяха добре дошли. Търговецът ги гледаше мнително и зададе няколко въпроса на Джао Уей, а след това се съгласи да вземе половин гвинея и да я разучи. Той я тропна на тезгяха и извика сина си от задната стаичка. В устата му не бяха останали много зъби, затова той я даде на младия мъж да я захапе. Една жена надникна от задната стая, заинтригувана от врявата, и бе смъмрена на висок глас, но без особен ефект. Когато се нагледа на Лорънс, тя отново се прибра, но гласът й продължаваше да стига до тях — изглежда, тя също участваше в обсъждането.

Търговецът най-накрая остана доволен, но когато Лорънс вдигна вазата, която разглеждаше, той моментално скочи и му я отне сред порой от думи. Направи му жест да почака и отиде в задната стаичка.

— Казва, че тази не струва толкова много — обясни Темерер.

— Та аз му дадох само половин гвинея — възрази Лорънс.

Мъжът се върна с една много по-голяма ваза в тъмно, сякаш нажежено червено, което до върха избледняваше до бяло, и гледжосана почти огледално. Той я постави на тезгяха и всички я загледаха с възхита. Дори Джао Уей не сдържа одобрителното си мърморене, а Темерер каза:

— О, много е красива!

Лорънс с мъка успя да бутне още няколко гвинеи на продавача, и все пак се почувства виновен, когато я отнесе, дебело опакована в памучни парцали. Никога не бе виждал нещо толкова прекрасно и вече се притесняваше как ще го опази по време на дългото пътуване. Насърчен от първия си успех, той се впусна в още покупки — коприна, пак порцелан, после един малък медальон от нефрит. Посочи му го Джао Уей, след като презрителната му фасада постепенно отстъпи пред ентусиазма от пазаруването. Той обясни, че изписаните на него йероглифи са началото на поемата за легендарната жена войн. Очевидно подаряваха този талисман за късмет на момичетата, на които им предстоеше да постъпят в армията. Лорънс помисли, че на Джейн Роланд ще й хареса, и го добави към растящия куп. Скоро Джао Уей възложи на няколко от войниците си да носят многобройните пакети. Те спряха да се тревожат от евентуалното бягство на Лорънс и се загрижиха за това, че той ги товари като впрегатни коне.