Непокорна кръв [bg]

— Нея я оставих жива. — Колман Роа очевидно се забавляваше. — Реших, че някой ден може и да ми потрябва.

— Взех решение — изръмжах горчиво аз. — Сам ще си изяде топките. — Но чувството ми за хумор се беше изгубило някъде. Пък и никой не се засмя.

— Ще я обеся на стената. Нали не искате да прекърша красивото й вратле, толкова е крехко. Така, стойте там, както ви казах. Мръднете ли, тя увисва, но първо трябва да подготвя малко забавления. Ку Хорах, възнамерявам да кастрирам брат ти с тъп нож.

— Мамка му — промърморих. — Проклетата ми голяма уста.

— Ако някой иска да се остави на милостта на Кейт, нямам нищо против. — Конал приличаше на голямо черно куче, което се опитва да се захапе за гърба.

Сигурно някои от хората се бяха замисляли за това, но никой не се обади. Все още.

— Изненадваща атака? — попита Реил.

— Да не искаш да видиш как детето се задушава? — попита Конал с равен глас. — Аз не искам.

— Някой трябва да отвори портата — каза Рахнил. — В противен случай сме обречени.

— Точно това са се опитали да направят те. — Каррик отметна глава назад и погледна към крепостната стена, където гарваните кълвяха трите тела. — Никой друг няма да посмее да се доближи до нея.

— О, да. Ще посмее. — Аз разтрих слепоочията си с пръсти, чудейки се защо, по дяволите, отново си отварям устата след случилото се последния път. — Аз ще го направя.

— Не можеш — каза Конал.

— Не се отнасяй снизходително към мен, и друг път съм ти казвал. — Дори не го погледнах. — Разбира се, че ще го направя. Ще се изкатеря по стената и ще отворя проклетата порта, ясно ли е?

Всички те ме бяха зяпнали, но очите на Катриона се бяха разширили от ужас.

— Искаш да умреш ли? — излая Конал.

— Не. — Продължих усилено да разтривам слепоочията си, забил поглед в земята — Не искам и да ме скопят. Независимо колко остър може да е ножът.

Конал ме изгледа продължително. Не отвърнах на погледа му, но го усещах.

— Добре — каза най-накрая той.

— Добре. — Сърцето ми потъна в петите.

— И тъй като си майстор на чудесата, първо изкарай момичето.

Тя беше последният човек, от когото бих очаквал да се притеснява за мен.

— Нали знаеш, че момичето все едно е мъртво — каза твърдо Рейлтин.

— Това ми харесва в теб. Мислиш толкова позитивно и си толкова грижовна. — Погледнах към крепостта, докато натърквах гърдите, корема и ръцете си с кал. Зад мен Катриона правеше същото с гърба и раменете ми. — Случайно да можеш да омагьосаш тая луна?