Непокорна кръв [bg]

— Рейлтин ще дойде. — Гласът й беше леден и непримирим, когато тя също излезе от сенките и застана до Ангхис. Той сплете пръсти с нейните и ги целуна. — Макар да не ми се иска.

Лицето на Конал грейна доволно.

— Рейлтин.

Тя не се усмихна.

— Мисля, че и двамата сте глупаци — каза тя, — но въпреки това няма да ви изоставя.

Тя погледна Ангхис. После, не толкова всеопрощаващо, и Конал. Те се ухилиха един на друг.

Конал изведе коня си от конюшните; аз си избрах един и помогнах на Катриона да се качи на друг. Наблизо имаше окачени няколко седла и избрах едно за нея: нямаше да е първият простосмъртен, който се беше забъркал в делата на Ший, нямаше и да е последната.

Още тогава го знаех. Просто не се замислих достатъчно за останалите и за онова, в което се бяха превърнали.

Избрахме конете си и ги яхнахме достатъчно бързо, но когато препуснахме към изходния коридор, като че ли се бяхме разколебали. Конете го усетиха, запръхтяха и затръскаха глави, прихванали от нервността ни. Думите на Конал бяха верни: щом преминехме през прага, вече бяхме извън закона. Искахме го. Но това не го правеше по-лесно.

И, както изглеждаше, никой нямаше намерение да ни улесни.

Когато изникнахме от мрака, ни посрещнаха три редици конни бойци; водеха ги Клорин, Ферхар и едрият смъртоносен лейтенант на Клорин, Торк. Единствената реакция на Конал беше да си поеме дъх и да препусне напред, спирайки рязко коня си на два метра от Клорин. Ангхис и Рейлтин яздеха от дясната му страна, аз яздех от лявата. Зад нас ренегатите на Конал се строиха в редици. Всички безмълвно чакахме.

Конал не обърна никакво внимание на Ферхар.

— Какво ще правим сега, Клорин? Ще се избием едни-други?

Клорин не отговори веднага. Погледът му обходи бойците на Конал, спирайки се на всяко лице.

— Всеки разполага с добри бойци, Ку Хорах. Ти явно си успял да привлечеш от най-добрите.

— Битката ще бъде кървава — съгласи се Конал, — унищожителна и безсмислена.

— Да. — Клорин въздъхна и отново погледна зад Конал. — Ако някой смята да промени решението си, да го направи сега.

Тишина. Аз погледнах през рамо към Файорак. Той очевидно се измъчваше.

— Днес няма да се бием — излая Клорин. — Тази вечер няма да ви караме да се избивате един-друг. По-късно, да. Тази вечер няма да има заповед да убивате бунтовните си приятели, нито дори Ку Хорах. Утре те вече ще бъдат законна плячка за бойците на кралицата и ние ще ги преследваме и избием. Така че сега е моментът да избирате.

Той погледна Файорак право в очите. Той беше единственият, който помръдна. Заби крака в корема на коня, подкара го към бойците на Клорин и се обърна с лице към нас.