Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 165
Перейти на страницу:

— О, не, не говоря за полицаите. Мога да направя нещо много по-добро. Ако от Ти Ем Зи не се заинтересуват, то от „Жадни за клюки“ ще проявят интерес. Или от „На дълбоко“. А от „Скандални разкрития“ много си падат по необичайните явления. По телевизията има предавания като „Зад кулисите“ и „Знаменитости“. Но знаете ли към кого ще се обърна първо?

В другия край на линията цари мълчание. Но дишането му се чува ясно.

То диша.

— „Инсайд Вю“ — продължава тя. — Разнищваха Нощния авиатор повече от година, занимаваха се със Слендърмен близо две. Изцедиха тези истории до капчица. Още имат тираж от над три милиона, а този случай е точно като за тях.

— Никой не вярва на подобни глупости. Прав е, и двамата са наясно.

— На тази история ще повярват. Разполагам с много информация, господин Ондовски. Направих, както май се нарича на журналистически жаргон, „задълбочено разследване“ и когато то излезе — ако излезе, — всякакви хора ще се разровят в живота ви. Във всичките ви животи. Прикритието ви не просто ще падне, а направо ще се взриви. — „Като бомбата, която заложи, за да убиеш децата“, мисли си тя.

Мълчание.

Холи хапе кокалчетата на пръстите си и чака. Много е трудно, но чака.

Най-накрая той пита:

— Откъде взе снимките? Кой ти ги даде?

Холи очаква този въпрос и знае, че трябва да му каже нещо.

— Един мъж, който отдавна ви е надушил. Не го познавате и никога няма да го откриете, но не е нужно и да се тревожите за него. Той е много стар. Трябва обаче да се тревожите за мен.

Отново следва дълго мълчание. Едно от кокалчетата ѝ е започнало да кърви. Най-накрая въпросът, който чака, е изречен:

— Какво искаш?

— Утре ще ви кажа. Да се срещнем в дванайсет на обяд.

— Имам служебен ангажимент…

— Отменете го — нарежда му жената, която някога се е движела с постоянно наведена глава и изгърбени рамене. — Сега това е ангажиментът ви и ми се струва, че е във ваш интерес да го изпълните.

— Къде?

Холи е готова за този въпрос. Проучила е всичко.

— При закусвалните в мола на Монровил. Намира се на двайсетина километра от телевизията ви, тъй че би трябвало да е удобно място за вас и безопасно за мен. Отидете в „Сбаро“, огледайте се и ще ме видите. Ще нося разкопчано кафяво кожено яке и розов пуловер с поло яка. Ще ям пица и ще пия кафе в чаша на „Старбъкс“. Ако не се появите до дванайсет и пет, ще си тръгна и ще започна да предлагам стоката си.

— Ти си откачалка и никой няма да ти повярва. — Не звучи никак уверено, но в тона му не се долавя страх. Звучи ядосано. „Само така — мисли си Холи. — С ядосан тип знам как да се оправя“.

— Кого се опитвате да убедите, господин Ондовски? Мен или себе си?

— Много си самонадеяна. Осъзнаваш ли го?

— Мой приятел ще ни наблюдава — казва тя. Не е вярно, но Ондовски не го знае. — Той няма представа защо се срещаме, не се тревожете, но ще ме държи под око. — След кратко мълчание добавя: — И вас ще държи под око.

— Какво искаш? — пита той отново.

— До утре — казва Холи и затваря.

По-късно, след като си е купила самолетен билет до Питсбърг за сутринта, Холи лежи на леглото и се надява да заспи, но не очаква да успее. Чуди се — както докато е съставяла плана — дали наистина иска да се срещне лице в лице с него. Като че ли иска. Май е успяла да го убеди, че в кърпа ѝ е вързан (както би се изразил Бил). Сега трябва да го погледне в очите и да му даде възможност да се измъкне. Трябва да го убеди, че е готова да сключат сделка. Каква сделка? Първата ѝ щура идея е била да му каже, че иска да е като него, че иска да живее… е, не вечно, това изглежда твърде крайно, но стотици години. Дали би ѝ повярвал, или ще си помисли, че се опитва да го метне? Прекалено рисковано е.

Значи пари. Какво друго?

На това ще повярва, защото отдавна наблюдава човечеството. Със снизхождение. Ондовски вярва, че за по-нисшите същества, за стадото, което той понякога прочиства, всичко се свежда до пари.

Някъде след полунощ Холи най-накрая заспива. Сънува пещерата в Тексас. Сънува съществото, което приличаше на мъж, докато не го удари с чорап, пълен със сачми, и главата не се разпадна като фалшива фасада, каквато всъщност представляваше.

Надава писък в съня си.

17 декември 2020

1

Като отличничка от дванайсети клас в гимназия „Хътън“, Барбара Робинсън може в общи линии да прави каквото намери за добре през свободния си час от 9:00 до 9:50. Когато звънецът бие и часът по английска литература свършва, тя отива в ателието по изобразително изкуство, което по това време е празно. Изважда телефона от джоба си и се обажда на Джером. По тона му познава, че го е събудила. „Ех, да си писател на този свят“, мисли си тя.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)