Колекционери на смърт [bg]

— Ако се държиш прилично, ще ти дам възможност да говориш.

Кимнах. Тя махна лепенката. Погледнах последния куфар:

— Каква е мизата този път?

Лидия отвори куфара, обърна го към мен. Видях стройни редици от пачки банкноти.

— Господин Кърн донесе милион и сто хиляди. Госпожа Бърчман — милион. Господин Карутърс се включи с деветстотин хиляди. Семейство Д’Алесандро донесоха седемстотин хиляди и златни монети за още сто хиляди. — Тя ми намигна. — Още трима участници в наддаването и ще си осигуря приличен пенсионен фонд.

— Пет-шест милиона за двама ви с Койл. Като стана дума за него, кога очакваш да се появи?

Лидия лукаво се усмихна. Заобиколи плота и изчезна от погледа ми. Чух трополене и се запитах дали Койл се е скрил в килера на семейство Мартин.

— Рубин? Скъпи? Вече можеш да се покажеш. Детектив Райдър е в дневната и настоява да те види.

Тя отново се появи. Първото, което забелязах, бе, че е сложила розови ръкавици за изваждане на горещи съдове от фурната. После видях какво носи — замразена човешка глава.

Невиждащите очи на Рубин Койл се впериха точно в мен.

— Детектив Райдър, кажи здрасти на Рубин. — Пусна главата на пода и я изрита. Тя се плъзна и спря до крака ми. Потреперих. Лидия се върна в кухнята, свали ръкавиците. Вдигна слушалката на телефона и набра някакъв номер:

— Здравейте, господин Барнкамп. Обажда се Лидия Барстоу. Готов ли сте за днешното събитие? Чудесно! След два часа ще имате възможност да разгледате колекцията. Предполагам, вече сте се запознали с материалите, доказващи автентичността — статиите в пресата, видеозаписа с изказването на детектива-специалист. Както обещахме, потвърждаването е извършено от експерт… — Погледна ме, отново ми намигна, продължи да говори по телефона. Взирах се в тавана и слушах как тя манипулира жертвите си, оплитайки ги в мрежа от лъжи… както бе впримчила и двама ни с Хари; изпратила ни беше за зелен хайвер, като ни насочи по следите на Рубин Койл. С най-елементарни средства — неугледни дрехи и позата на разтревожена и безпомощна жена, Лидия Барстоу ни беше движила като фигури по нейната шахматна дъска.