Оставих те да си отидеш [bg]

– Така е. – Опита от ризотото си.

– Повече пари ли ти трябват? – попитах те аз. – Мога да ти дам повече пари този месец, ако желаеш.

– Може би малко повече.

– За какво са ти?

– Мислех да си купя някои неща – обясни ми ти. – Мога да си взема някои нови дрехи.

– Защо не дойда с теб? Знаеш каква си, когато си купуваш дрехи – ще си избереш нещо, което ти стои ужасно, и в крайна сметка ще върнеш половината. – Засмях се и се пресегнах през масата, за да ти стисна ръката. – Ще си взема малко почивка от работа и ще прекараме деня заедно. Ще обядваме на някое приятно местенце, след което ще тръгнем по магазините и тогава можеш да тормозиш кредитната ми карта, колкото ти се иска. Как ти звучи всичко това?

Кимна и аз се съсредоточих върху пържолата си. Поръчах още една бутилка червено вино и докато я довърших, бяхме останали единствената двойка в ресторанта. Оставих голям бакшиш и залитнах към сервитьора, когато ми донесе палтото.

– Съжалявам – каза ти, – пийна си малко повече.

Сервитьорът се усмихна любезно и аз изчаках да излезем навън, преди да те хвана за бицепса и да го стисна между палеца и показалеца си.

– Никога не се извинявай вместо мен.

Беше шокирана. Не знам защо – не беше ли точно това, което очакваше от Венеция насам?

– Съжалявам – извини ми се ти. Пуснах те и те хванах за ръката.

Прибрахме се късно у дома и ти се качи направо горе. Изгасих долу и се присъединих към теб, но ти вече беше в леглото. Когато легнах до теб, ти се обърна към мен и ме целуна, прокара ръце по гърдите ми.

– Съжалявам, любими – каза ми.

Затворих очи и зачаках да се пъхнеш под юргана. Знаех, че е безсмислено: бях изпил две бутилки вино и не изпитах почти нищо друго освен леко раздвижване, когато ме пое в устата си. Оставих те да опитваш известно време, след което избутах главата ти настрани.

– Не ме възбуждаш вече – казах ти аз. Обърнах се с лице към стената и затворих очи. Ти отиде в банята и докато заспивах, те чух да плачеш.