![Оставих те да си отидеш [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/9/ostavih-te-da-si-otidesh-bg-download.jpg)
Оставих те да си отидеш [bg]
- Автор: Макинтош Клер
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2077-2
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оставих те да си отидеш [bg]». Краткое содержание книги:
Възхитително добър роман. Лий Чайлд
Ужасяващо и завладяващо четиво с главозамайващ обрат, който ме смаза. Толкова го харесах, че не исках да приключва. Питър Джеймс
Въздействащ, завладяващ и състрадателен. Паула Хоукинс, автор на Момичето от влака
Стояха в коридора и Магс целуна Кейт по бузата.
– Ще ни дойдеш отново на гости, нали? Беше ми приятно да се запознаем. – Рей се надяваше да е единственият усетил неискреността в гласа на жена си. Каза довиждане на Кейт и се подвоуми за миг дали да я целуне или не. Реши, че ще е странно, ако не го стори и я дари с кратка целувка, но усещаше погледа на Магс върху себе си. Изпита облекчение, когато гостенката им тръгна по пътеката, и той затвори и заключи вратата.
– Не мисля, че мога да устоя на тези браунита – каза Рей с бодрост, която не изпитваше. – Искаш ли да хапнем?
– На диета съм – отвърна Магс. Отиде в кухнята и извади дъската за гладене. Напълни ютията с вода и я почака да загрее. – Приготвих кутия с ориз и чили за Дребния, оставих я в хладилника – ще му я занесеш ли утре? Няма да е ял свястна храна, ако стои в болницата цяла вечер, а и едва ли ще му се готви утре.
Рей си взе чинията в кухнята и започна да яде на крак.
– Много мило от твоя страна.
– Той е приятен човек.
– Така е. Работя със страхотни хора.
Магс мълча известно време. Взе чифт панталони и започна да ги глади. Когато заговори отново, се опитваше да звучи нормално, но натисна върха на ютията малко по-силно върху плата.
– Красива е.
– Кейт?
– Не, Дребен. – Магс го погледна ядосана. – Естествено, че Кейт.
– Предполагам си права. В интерес на истината никога не съм се замислял. – Лъжата беше нелепа – съпругата му го познаваше по-добре от всеки друг.
Тя вдигна едната си вежда, но Рей се зарадва, когато видя, че се усмихва. Рискува да се пошегува:
– Ревнуваш ли?
– Никак даже – отвърна съпругата му. – В интерес на истината, ако тя ще глади, може да се нанесе.
– Съжалявам, че ѝ казах за Том – извини се Рей.
Магс натисна някакво копче на ютията и върху панталоните се появи облак пара. Не отместваше поглед от дъската за гладене, докато говореше:
– Обичаш си работата, Рей, и аз се радвам за това. Тя е част от теб. Но имам чувството, че децата и аз съществуваме на заден план. Чувствам се невидима.
Мъжът отвори уста, за да се възпротиви, но съпругата му поклати глава.
– Говориш повече с Кейт, отколкото с мен – продължи Магс. – Тази вечер я видях – връзката между вас. Не съм глупава, знам какво е да работиш толкова много часове с някого: говориш с него, разбира се, че ще го правиш. Но това не означава, че не можеш да разговаряш и с мен. – Жената създаде още един облак пара и натисна ютията още по-силно върху дъската за гладене, напред и назад, напред и назад. – Никой не е казвал на смъртния си одър, че е искал да прекара повече време на работа – продължи Магс. – Децата ни растат и ти не си до тях. Не след дълго тях ще ги няма и ти ще се пенсионираш. Тогава ще останем двамата и няма да имаме какво да си кажем.
Не беше така, помисли си Рей и се опита да намери правилните думи, за да ѝ го обясни, но те заседнаха в гърлото му и той просто поклати глава, все едно така можеше да накара изреченото от нея да изчезне. Стори му се, че чу Магс да въздиша, но може би беше просто още едно облаче пара.
38
Така и не ми прости за онази нощ във Венеция. Никога не се отказа от бдителността си и никога вече не ми се отдаде напълно. Дори когато синините изчезнаха от носа ти и можехме да забравим за всичко това, знаех, че все още мислиш за него. Знаех го от начина, по който очите ти ме следваха през стаята, когато отивах да си взема бира, и от колебанието в гласа ти, преди да ми отговориш, макар че постоянно ме уверяваше, че си добре.
За годишнината ни отидохме на вечеря. Бях ти намерил подвързана в кожа книга на Роден в антикварния магазин на Чапъл Роуд и я бях увил във вестника, който бях запазил от сватбения ни ден.
– Първата годишнина е хартиена – напомних ти аз и очите ти грейнаха.
– Перфектна е! – Сгъна вестника внимателно и го пъхна в книгата, където бях написал: За Дженифър, която обичам все повече с всеки изминал ден, и ти ме целуна по устните. – Много те обичам, знаеш – каза ми.
Понякога не бях сигурен, но никога не се съмнявах в чувствата ми към теб. Обичах те толкова много, че чак се страхувах; не знаех, че е възможно да желаеш някого толкова силно, че си готов да направиш всичко за него, за да го задържиш. Ако можех да те отведа на самотен остров, надалеч от всички, щях да го направя.
– Помолиха ме да поема още един курс за възрастни – каза ми ти, когато ни отведоха до масата ни.
– Какви ще са парите?
Ти сбърчи нос.
– Доста малко, но ще е терапевтичен курс за определена бройка хора с депресии. Мисля, че ще е доста смислено нещо.