Оставих те да си отидеш [bg]

Магс отвори виното.

– Говорим от колко – над година – че Том е тормозен, а те дори не обмислиха идеята, нали така?

Магс го погледна и за момент лицето ѝ се сбръчка, отбранителната ѝ физиономия се изпари.

– Как сме успели да го пропуснем? – Потърси без успех кърпичка в единия джоб на жилетката си. – Чувствам се като една безполезна майка! – Потърси и в другия джоб, но пак не откри нищо.

– Хей, Магс, недей така – Рей извади носната си кърпа и нежно избърса сълзите, които бяха потекли от очите ѝ. – Не си пропуснала нищо. Никой от двама ни не е. Знаехме, че нещо не е наред, откакто започна в това училище, и ги натискахме да решат проблема още от първия ден.

– Не е тяхна работа да го решават. – Магс си издуха носа. – Ние сме родителите.

– Така е, но проблемът не е тук, нали? В училището е. Сега навярно го признават и ще направят нещо по въпроса.

– Надявам се това да не влоши още повече нещата за Том.

– Мога да говоря с полицая за обществена подкрепа, който отговаря за "Морланд Даунс" – каза Рей. – Ще видя дали могат да насрочат сесия относно тормоза.

– Не!

Сериозността в гласа на Магс го попари.

– Нека поработим с училището, за да разрешим проблема. Не всичко е полицейска работа. Нека поне веднъж запазим това в семейството, става ли? Ще ти бъда благодарна, ако не говориш за Том в службата.

Като по сценарий някой позвъни на звънеца.

– Добре ли си? – попита я Рей.

Магс кимна, избърса си лицето с носната кърпа на съпруга си и му я върна.

– Добре съм.

Рей се огледа в огледалото в коридора. Кожата му изглеждаше сива и изморена и изведнъж му се прииска да отпрати Кейт и Дребния и да прекара нощта с Магс. Но Магс беше готвила цял следобед – нямаше да му е благодарна, че е било напразно. Въздъхна и отвори вратата.

Кейт беше облечена в дънки, високи до коленете ботуши и блуза с деколте във формата на V. Нямаше нищо блестящо в облеклото ѝ, но изглеждаше по-млада и по-освободена, отколкото на работа, и това го накара да се почувства неудобно. Рей отстъпи назад, за да я покани да влезе.

– Тази вечеря е чудесна идея – каза Кейт. – Благодаря ти, че ме покани.

– Удоволствието е мое – отвърна инспекторът и я поведе към кухнята. – Ти и Дребния работихте много здраво през последните няколко месеца: просто исках да покажа на двама ви, че оценявам усилията ви. – Ухили се. – А и ако трябва да бъда честен, идеята беше на Магс – не мога да си припиша заслугата.

Съпругата му прие коментара му с тънка усмивка.

– Здрасти, Кейт, хубаво е най-накрая да се запознаем. Лесно ли ни намери? – Двете жени се изправиха една до друга и Рей беше изумен от контраста между тях. Магс не се беше преоблякла и суитчърът ѝ беше опръскан с капки сос. Изглеждаше така, както винаги – сърдечна, позната, мила – но до Кейт беше някак си... потърси правилната дума. Не толкова лъскава. Обзе го чувство на вина и застана до съпругата си, все едно близостта беше лекарство за предателството.