Самотна пеперуда [bg]

— Имам да ти кажа две неща — каза Алмен. — Започваме с онзи случай на насилие в „Грюнингсленгтан“. Гледах микрофилми в редакциите на „Худиксвалс Тиднинг“ и „Хелсингекурирен“ — вестниците, които най-вероятно са щели да пишат за тази история.

— Но не откри нищо?

— Не, нищо. Може би е било, както приятелят ти от „Грюнингсленгтан“ каза — било е потулено.

— А какво още имаш да ми кажеш?

Алмен се прокашля. После заговори с патос:

— Сега идва най-хубавото. Влязох в „Dur2“ и проверих онова разследване срещу жокея — каза Алмен. — По него е работил не само сегашният областен полицейски началник… а и някоя си Ингрид Бенгтсон.

Рока ахна.

— Дявол да го вземе. И разследването не беше засекретено?

— Не, колкото и да е странно. Но ако питаш мен, има някои пропуски. Заподозреният жокей се казва Фредрик Стрьомлунд. Един от служителите му твърдял, че инжектира средство за подобряване на резултатите на конете си — препарат, благодарение на който понасяли много по-добре млечната киселина. Казва се миоинозитол триспирофосфат. Действа в продължение на четирийсет и осем часа след инжектирането. Според служителя няколко коне платили с живота си, сърцата им не издържали на натоварването.

— Докъде е стигнало разследването?

— Когато дошъл моментът за разпита, мъжът, който подал жалбата, не се появил. Не могли да го открият. После разследването било прекратено поради липса на доказателства.

Рока продължаваше да слуша.

— Но не само това. Направих търсене в регистъра на шведските състезателни коне на Шведската асоциация по конни надбягвания.

— Божке, колко вълнуващо!

Рока се запита дали за него имаше нещо по-скучно от регистър на състезателни коне. Надали.

— Няма да мърмориш. Пуснах търсене за областния началник. Посочен е като съсобственик на три състезателни коня. Един от тях е умрял миналата година, само на четири години. Никой от конете не е постигнал кой знае какви успехи. Спечелили са по някое надбягване.

— Какво му е интересното на това?

— Конете са печелили, коефициентът на залозите е бил минимум 20.

— Точно като с Гуд Инъф — отбеляза Рока. — Започвам да ставам експерт по конни надбягвания.

— Именно — потвърди Алмен. — Мисля, че знам как е станало. Жокеите са прикрили истинското състояние на конете. Когато са били във възможно най-добра форма, им е направена инжекция, а после идва финалният спринт. Най-приближените на собственика на коня залагат големи суми и взимат наистина големите печалби.

— Разбирам — каза Рока. — Но в конните надбягвания не се ли взимат проби за допинг?

— Напротив — ако резултатите на някой кон се отклоняват от очакваното.

— Тези резултати, които си изровил, би трябвало да се отнасят към неочакваното, нали? Мамка му, става все по-хубаво.