Самотна пеперуда [bg]

— Чух, че предпочиташ да те чука ченгето, а не аз — каза той и тъмният му тембър отекна в коридора. Той се огледа, а после влезе в хотелската стая и затвори вратата.

— Между мен и Юхан Рока няма нищо, ако това имаш предвид — изрече Анхелика с надеждата, че така ще го успокои. Тя нямаше представа откъде е разбрал за нея и Юхан.

— А защо хората говорят за вас тогава?

Очите му бяха широко отворени. Той тръгна към Анхелика, а тя заотстъпва, докато не стигна до стената. Повече нямаше накъде да отстъпи. Нищо нямаше да му попречи да направи каквото си поиска с нея. Трябваше да бъде силна и хитра.

— Петер. Честна дума. Не знам — каза Анхелика с хладен глас.

— Ядосвам се, когато чувам такива бръщолевения, не разбираш ли? Ти си моя — каза той. От гнева гласът му трепереше.

— Не съм на никого. Махай се оттук — изсъска тя и го бутна.

Атаката й го изненада и тя видя своя шанс. С няколко бързи скока стигна до леглото и грабна мобилния телефон. Той остана неподвижен за секунда, преди да тръгне след нея.

— Остави го! — извика и размаха ръка.

— Ще се обадя на полицията, ако не изчезнеш оттук!

— Малка ченгесарска курва — прошепна той. — Няма да се обадиш на никого. Още по-малко пък на бившия си ебач.

Той замахна и изтръгна телефона от ръката й.

— Какъв ти е проблемът? — попита Анхелика. — Какво не разбираш?

— Мисля, че ти си тази, която не разбира — каза той. — Ако аз те нямам, никой друг няма да те има!

Петер се втренчи в нея. В следващия момент запрати мобилния телефон право в стената. Беше абсолютно невъзможно силиконовият калъф да го защити от силния удар.

— Какво ви става на вас, жените — продължи той, втренчил се в Анхелика с широко разтворени очи. — Първо сте до мъжа. После изчезвате, и то точно когато човек най-много се нуждае от вас. Открай време е така. Всичко започна от така наречената ми майка и до ден-днешен нищо не се е променило.

Той направи крачка към нея и паниката я обзе. Той говореше сериозно. Нямаше да й се размине. Изведнъж осъзна нещо. Ами ако Петра беше права? Ако Петер имаше нещо общо със станалото в Сколбу?! Тя не успя да продължи с разсъжденията си, защото той я бутна с двете си ръце. Тя падна назад и си удари главата в таблата на леглото. Прониза я адска болка, но тя стисна зъби. Петер се наведе над нея и хвана китките й. Лицето му изразяваше гняв.

— Моля те, Петер. Не ме наранявай.

— Затвори си устата и не мърдай!

С крайчеца на окото си тя видя как Петер хвана една от възглавниците. В следващата секунда лицето й потъна в мекото заради силния натиск. В същия момент хватката около китките й се поотпусна. Тя се засили. Това щеше да бъде последният й шанс. С цялата сила, която успя да събере, тя заби коляно в чатала на Петер.