Самотна пеперуда [bg]

Анхелика Фернандес отметна пухената завивка и спусна краката си на пода. Мокетът я погъделичка и тя пак ги придърпа под завивката. Единствената светлина в стаята идваше от лампиона до леглото. Часовникът на телефона й показваше осем и пет вечерта. Приятелката й, която работеше в бара, й беше дала приспивателни и Анхелика беше успяла да поспи няколко часа.

Стомахът й изкъркори и тя протегна ръка към полуизядения десерт „Дайм“ на нощното шкафче. Сладостта и хрупкавият карамел подобриха малко настроението й. Тя взе една бутилка кока-кола, която стоеше на пода. Беше без капачка и тя не знаеше чия е, но нямаше значение. Изпи я на няколко глътки.

Легна отново по гръб и се загледа в тавана. На горния етаж телевизорът работеше. До нея достигаха гласове и смях от добре познато хумористично предаване, които я накараха да се почувства по-малко самотна. Тя отправи мислено благодарности към приятелката, която й позволи да се настани в хотелската стая. Дори беше уредила собствен ключ на Анхелика, защото разбираше колко неприятно може да бъде да живееш в дома на родителите си. Тук в хотела не беше нужно да слуша опяването на майка си, че не си изяжда всичко, че се гримира прекалено много или че се облича прекалено оскъдно. А и татко. Той веднага щеше да разбере, че тя не се чувства добре, и нямаше да я остави на мира, докато не му разкрие любовните си проблеми. В момента Анхелика искаше спокойствие.

Тя вдигна мобилния си телефон и започна да пише съобщение. Приятелката й се беше обадила няколко пъти и й беше изпратила няколко есемеса, за да попита как е. Трябваше да отговори, за да я успокои.

Ще се оправя. Благодаря, че ме пусна тук — написа тя. След като изпрати съобщението, сложи слушалките в ушите си и отвори списъка си с хаус парчета. Затвори очи и остави електрическата мелодия да я понесе със себе си. Сега искаше само да бъде сама със скръбта си.