Самотна пеперуда [bg]

Рока протегна ръка и изведнъж усети остра болка в долната част на гърба. Тя го принуди да се наведе напред и се наложи да вдиша дълбоко няколко пъти, преди да може отново да се изправи.

— Няма кой да ми помогне — възрази Петер. — Мислех, че го разбираш. Та аз съм убил двама души, по дяволите! Остави ме на мира.

„Двама души“ — помисли Рока ужасено. Предпочете да не поставя бройката под въпрос. Съсредоточи се върху жертвата, за която знаеше. Засега. Опита се да разсъждава логично. Как да успее да надвие Петер? Знаеше, че физически ще бъде в по-слаба позиция, но може би можеше да опита някак да отклони вниманието му, а после да се хвърли върху него?

Рока вдигна предпазливо дясната си ръка към кобура, като се надяваше той да не забележи.

— Аха, значи все пак си страхливец. Не пипай пистолета, или ще стрелям! — извика Петер.

Рока чу, че вратата на полицейската кола се отвори. Пеле Алмен излезе.

— Кажи на приятеля си да седне пак в колата. Една стъпка и ще стрелям! — извика Петер Кранс.

Рока махна на Алмен да се върне. Видя как той се поколеба, преди да седне отново в колата.

— Но защо уби Хена? — попита колкото можеше по-спокойно.

— Хена… тя… тя беше първата ми любов. Децата също могат да изпитват любов. Разбираш ли? — Гласът му пресекна.

„Знам какво си преживял, знам защо си се озовал тук“ — искаше да каже Рока, но продължи да мълчи.

— Срещнал си я в „Грюнингсленгтан“, нали? — попита.

— Да, в онова сатанинско място — потвърди Петер Кранс. — Но… но… не исках да убия Монс. Исках само да страда, точно като мен. Но не да умре.

— Но Монс не е мъртъв, Петер.

Петер се втренчи в Рока.

— Не, но е следващият. Принуден съм.

— Защо си принуден?

— След онова надбягване на „Хагмюрен“ през август. Щях да отида и да заложа както винаги. Тогава се обади Мъжът с елегантния костюм, Владимир Катенович. Даде ми десет хиляди крони и ме помоли да ги заложа на Морнинг Глори. По някаква причина не искаше да отиде сам на хиподрума. Може би се е криел от някого. Помислих го за пълен идиот, че иска да заложи на този кон. Та той не беше побеждавал нито веднъж, а на последните три старта се скъса да галопира. Десет хиляди крони, това са много пари. Затова реших да не ги залагам, а да ги запазя за себе си. Владимир Катенович нямаше да научи нищо. Но тогава конят взе, че победи. И то с няколко дължини. А коефициентът беше 40. Това са четиристотин хиляди крони. Четиристотин хиляди, с които задлъжнях към Катенович.

— По дяволите! — реагира Рока, докато отново се опитваше да сложи ръка на пистолета.

— Да, така си е. Не знаех къде да се дяна. Не можеш да се скриеш от Катенович. Но той сигурно разбра, че няма как да платя, затова ми направи предложение: ако се погрижех Монс да изчезне, щяхме да сме квит. Така и не разбрах какво има против Монс, но изведнъж това ми се стори добра алтернатива. Катенович щеше да държи под око Монс на Бъдни вечер, докато аз го застрелвам. Всичко стана толкова лесно. Дори снегочистачите лесно паднаха в капана. Отначало ми беше малко трудно да управлявам снегорина, но после и с това се справих.