Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Срещата с Клиъруотър беше променила всичко това и той осъзнаваше, че в този момент между Кадилак и него стои споменът за нея: невидим и въпреки това осезаем и смущаващ, сякаш тя физически присъстваше в стаята.
Кадилак отвори една плъзгаща се стена и се видяха няколко полици. Той взе една порцеланова бутилка със саке и две малки гледжосани купички, остави купичките на чертожната маса, напълни ги сръчно и посочи на Стив да вземе едната.
Вдигнаха купичките.
— За старите времена — каза Кадилак. Гласът и лицето му не показваха дали ги счита за добри, или лоши, но той гаврътна съдържанието на купичката на един дъх — може би това беше признак, че се нуждае от нещо да потисне болката или да си даде допълнителен кураж за срещата с неочаквания посетител.
Стив помнеше как езикът му се беше развързал от сакето, изпито с Нобуро, и пи внимателно и бавно; опитваше се да разгадае своя съперник. Не беше очаквал среща с Кадилак толкова рано и по този начин и не беше съвсем сигурен как да се държи.
Кадилак пак напълни купичката си, затвори бутилката и отпи друга голяма глътка.
— И така… какво те води насам?
Стив възприе същото безразлично държане.
— О, различни неща. Нося ти съобщение от Мистър Сноу. — Видя, че очите на Кадилак трепнаха при споменаването на името на учителя. Гузно съзнание, нежно чувство, забравено чувство на лоялност — нямаше значение. Беше слабо място в неговата отбрана, което можеше да се използва.
— Той ли те изпрати тук?
— Не точно. Той се разтревожи за теб. Когато откри, че не се връщаш с корабите…
— Бил си при търговския пункт?
Стив имаше едно просто правило за ситуации като тази. Придържане към истината винаги, когато е възможно, отклоняване на неудобните въпроси, като се правиш на глупав — и запазваш лъжите за истински трудните. И ако трябва да лъжеш, използваш най-голямата — и то по начин, който използва най-слабите страни в характера на противника.
— Да. Онзи планер, който изработихме двамата с теб, не издържа. Не опитах пак.
— Не съм и очаквал… не и без мотор.
— Мистър Сноу ми каза, че си направил първокласен планер.
— Да. Дори и ти щеше да се впечатлиш.
— Впечатлен съм. Но… оказах се в безизходица. Хванаха ме група червени кожи. Издържахме до падането на снега, после и през наричания от вас сезон Нова земя, и тогава много от нас бяха пленени от М’Кол.
Кадилак се изненада.
— Мистър Сноу те е продал при реката?
— Не — засмя се Стив. — Аз му предложих да дойда и да ви намеря. Беше разтревожен от нещо, което си открил във виждащите камъни, и…
— Видях много неща в камъните — каза мрачно Кадилак.
Стив не обърна внимание на прекъсването и продължи:
— Помоли ме да разбера дали си добре и да ти кажа, че времето изтича. Когато научи, че си решил да останеш тук… очевидно по собствена воля… беше направо потресен.
Кадилак вдигна рамене с безразличие. Допи останалото саке и пак напълни купичката.
Стив, който беше изпил само половината от първата чашка, не можеше да разбере как мютът е все още на крака.
— Виж… не мислиш ли, че трябва да внимаваш с това питие?
— Не се тревожи, нося. „Практиката прави майстора“ — нали така се казва? Освен това е вкусно. — Гласът на Кадилак беше надебелял. Той вдигна купичката си. — Пий. Там, откъдето е дошло това, има още много. Просто една от многото малки привилегии.
— Какви са другите?
Кадилак посочи стаята.
— Колко мюти имат възможност да живеят така?
— Почти никой.
— Имам и друга стая — за спане, една за хранене и развлечения, кухня, баня, както й казвате вие. Плюс две момчета, които ми цепят дърва и се грижат за градината, готвач и, както те я наричат, миячка на чинии, и четири лични робини, които поддържат къщата, перат ми дрехите, поднасят ми храна, оправят ми леглото и лягат в него.
— Звучи твърде добре, за да продължи дълго…
— Отгоре на всичко най-после правя нещо, което наистина ми доставя удоволствие. Нещо полезно, нещо, което изисква да се напрегна. Знаеш какво искам да кажа! И за първи път в живота си съм някой. Всички останали в тази страна, мюти и трекери, са третирани като боклук. Но Херън Пул е различен. Хората тук ме уважават.
— Радвам се да го чуя — каза Стив.
Кадилак си сипа още саке.