Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Това беше истинският проблем. Времето беше решаващ фактор. Те не можеха да си позволят да чакат, докато майсторите на желязо повишат нивото на технологията на металообработване. Твърде много хора бяха замесени в конспирацията. Колкото по-дълго стояха тук, толкова по-голяма беше вероятността нещо да тръгне погрешно. С помощта на Джоди — и може би на Келсо — той трябваше да заведе Кадилак и Клиъруотър на кораба в Бу-фаро. И за да достигне бързо Хъдсън, проблемът с тягата трябваше да се реши бързо и просто със съществуващите технологии. Може би от топлината на сакето Стив почувства, че знае отговора.
— Това е прекрасна идея, но ще изисква твърде много време да се осъществи.
— Знам. Трябва скоро да постигна нещо, иначе джапите могат да започнат да губят интерес.
— Нещо против, ако направя едно предложение?
— Съмнявам се, че бих могъл да те спра.
— Знаеш ли какво ти е необходимо?
— Да, още една бутилка саке. — Кадилак захвърли празната бутилка през отворения параван в градината.
Стив взе друга бутилка от стенния шкаф, напълни купичката на Кадилак, после седна и допълни своята.
— Имаш нужда от помощник. Някой, който да работи върху идеите. Някой надежден, който може да се грижи за малките досадни работи, докато ти работиш върху големите концепции.
— Какво точно имаш предвид?
Стив отговори със скромно вдигане на рамене.
— Аз знам толкова, колкото и ти. Ние построихме „Блу-Бърд“, като използвахме малко повече от надежда и чист въздух. Ако обединим умовете си, ще можем наистина да постигнем много нещо. — Той вдигна купичката си. — Цялата слава ще получиш ти, разбира се. Какво ще кажеш?
— Ще си помисля — отвърна Кадилак, вдигна петата купичка саке, но се олюля и я разля върху ризата си. В следващия миг главата му тупна на масичката с глух звук.
Звук, който неговите слугини очевидно познаваха добре — и очакваха. Един параван се плъзна настрани и четири малки джинки, облечени в разноцветни дрехи, заситниха с обутите си в бели чорапи крачета. Поклониха се почтително на Стив, след това хванаха Кадилак за ръцете и краката и изнесоха безчувственото му тяло от стаята.
Стив изсипа купичката си обратно в шишето, метна на рамо торбата с пощата и излезе на пътя. Беше странна среща, като леко деформиран от огледало образ на самия него. Но при условие че Кадилак не забравеше всичко, когато се събуди, Брикман, С. Р. може би щеше да има шанс. И тогава с много ласкателство и усилена работа скоро щеше да стане ключов член на екипа.
Чудеше се какво ли минава през ума на Джоди Казан. Тя беше обещала да не казва нищо на Келсо за истинската причина, поради която той е тук, и Стив беше деветдесет и девет процента сигурен, че може да разчита на нея. Усещаше, че е докоснал чувствителна струна, когато й каза, че дълбоко в себе си тя все още е истински планерист. Оставаше да се спечели Келсо, а това не беше невъзможно. Просто трябваше да му се разкаже подходяща история. Сега Стив се нуждаеше единствено от благословията на мъжа в черно и скъпоценната връзка розови листа.
И от Клиъруотър. Трябваше да я види. Първият му маршрут от новата му база беше покрай брега на езерото с острова, където я държаха. В лагера на ронините той бе обещал да я посети. Въпреки нейните молби да не рискува живота си в такава безразсъдна авантюра, това беше обещание, което имаше намерение да изпълни.
Тичането премахна замайването от сакето и Стив увеличи темпото. Да… Общо взето работата за деня не бе лоша.
След няколко дни Стив отново отиваше на юг покрай западния бряг на езерото с двата острова. Преди Холокоста то беше известно като Садбъри. Езерото, дълго около три и половина мили и в най-широката си част половин миля, лежеше по оста север-юг. Виещата се брегова линия имаше формата на ботуш с висок ток, тесен в глезена. Клиъруотър беше на по-големия остров, близко до източната страна, където имаше малък вълнолом. Вторият остров лежеше точно над тънкия глезен, където насрещните брегове се вдаваха навътре на около триста метра.
Стив прокле късмета си да е толкова близко и въпреки това толкова далеч от Клиъруотър. Нямаше никакви опасения относно плуването, но беше лудост да се опита да преплува посред бял ден. Освен това трябваше да държи сметка и за сегашната си работа. Ако я изгубеше поради закъснение с предаването на пратките, можеше да провали шансовете си да отиде в Херън Пул. Той избълва цяла поредица ругатни и затича по една пътека, която водеше за Уанасака, първото от няколкото места по пътя за Нио-поро, където трябваше да предаде пощата.