Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— Във всеки случай работата ми тук още не е завършена. Но дори и да беше, защо, в името на Кълъмбъс, защо трябва да се откажа от всичко това, за да стана бавачка на тълпа тъпаци със замаяни от лотоса умове, които миришат, сякаш са се къпали в бизонски лайна?
— Е, има ги всякакви. Когато се срещнахме за първи път, бих могъл да кажа същото за теб.
— Само че аз се оказах по-умен от средната мечка.
— Много по-умен — призна Стив. Егото на този човек беше безгранично. Ако искаше похвала, беше я получил. Предостатъчно. — Така ли мислиш и за Мистър Сноу?
— Не. Разбира се, че не.
— Тогава какво ще стане с племето, когато той умре? Ти си видял неговата смърт в камъка. И точно къде трябва да умре.
Кадилак вдигна рамене.
— Може да съм видял, а може и да не съм.
— Е, той, изглежда, е съвсем сигурен. Каза ми, че му остават само още няколко месеца живот.
— Още една причина да не се върна. — Пиянската защита на Кадилак се пропука. — Виж, четенето на камъни не е точна наука. А и аз съм новак в нея. Не съм безпогрешен… не повече от него. Добре… аз наистина видях в камъка много кръв, пот и сълзи. Смърт и разрушение също. Мистър Сноу беше там някъде, но също и племето. Ти също се появи. Но може да съм смесил две явления… и това време може да е далеч. Може да е тази година, или следващата… или подир десет години. Не че има някакво значение.
— Какво те кара да казваш това?
Кадилак пресуши купичката.
— Защото онази част от живота ми свърши. И скоро няма да има нищо, заради което да се върна. С тях е свършено. — Той взе бутилката, седна до ниската масичка и я остави пред себе си.
Стив погледна скиците и чертежите на дъската, след това седна на рогозката с лице към младия летописец.
— С кого е свършено… С М’Кол? С Плейнфолк?
— Не ми се говори за това.
Стив му подаде купичката си да я напълни. Всъщност той не искаше повече, но с това щеше да остане по-малко за Кадилак. Досега, като се изключеше неясният говор, той се държеше добре. Но Стив имаше чувството, че мютът може да рухне всеки момент. А той още не искаше това да се случи. Имаха да изясняват още много неща.
Стив вдигна втората си купичка срещу четвъртата на Кадилак и отпи съвсем мъничко. Колкото и да обясняваше Кадилак, че всичко върви добре, Стив знаеше, че той сигурно се чувства застрашен от неочакваното му появяване на сцената. Знаеше и че следващият му ход ще бъде като ходене по лед.
— Съжалявам. Наистина ти обърках живота.
— Напротив. Нещата се обърнаха по-добре. Ако не беше ти, сега нямаше да съм тук.
— Нямах предвид източването на ума ми. Ти си добре дошъл за всичко, което имам там. Имам предвид Клиъруотър. — Стив спря, надявайки се на някаква реакция. Лицето на Кадилак не изразяваше нищо. Той опита отново: — Срамувам се от онова, което направих. Ти ми спаси живота, предложи ми дружбата си, а аз… те предадох. Не беше нарочно, но… — Той вдигна безпомощно рамене. — Затова трябваше да скъсам и да избягам. Нямаше начин да скрия чувствата си към нея и… след стореното се срамувах да гледам теб и Мистър Сноу.
— Това е било предопределено да стане. Такава е била волята на Талисмана. Онзи, който иска да е верен воин, трябва да намери вътрешна сила да приеме тези неща.
— Все пак сигурно те е заболяло.
— За малко — каза Кадилак. — Но сега не чувствам нищо.
„Да, личи…“ Стив гледаше как Кадилак гаврътна още саке.
— Затова ли тя вече не е с теб?
— Не. Майсторите на желязо ни разделиха още когато пристигнахме.
— Това не те ли тревожи?
— Защо да ме тревожи? Не ме грози никаква опасност, а докато тя може да призовава силата на Талисмана, нея също.
— Знаеш ли къде е тя сега?
— Да. Предадена е на сегашния ти господар. — Кадилак видя реакцията на Стив и се усмихна. — Страхотно, нали? Ние тримата отново сме заедно. Толкова близко… и все пак толкова далеч. — Той надигна купичката си, но този път разсипа малко на масата. — Сигурно така е трябвало да стане.
— Да — каза Стив. — Невероятно… — Той стана, отиде до чертожната дъска и погледна по-отблизо над какво работи Кадилак.
Във Федерацията чертежи като този се пазеха в КЪЛЪМБЪС. Централният компютър, който обслужваше Федерацията, имаше огромна библиотека с чертежи за всяка част на всяка машина, построявана някога. Хората с достъп до необходимото ниво можеха да извикат запаметените чертежи и направо на екрана да ги включат в нови конструкции, след това да прехвърлят информацията в напълно автоматизирани машини, които да произведат всички части и детайли.
На листа хартия, който разглеждаше Стив, имаше няколко груби скици, показващи модификации за конструиране на малка, лека парна машина. На по-голям лист под него те бяха начертани в естествена големина в три проекции плюс разрез. Беше изкусна конструкция, но изискваше много прецизна изработка и щеше да трябва цяла вечност за постигане дори на ограничено производство.