Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
По дяволите! Проснат на земята с разперени ръце, Стив погледна планера, който отново падна на земята, покоси една широка ивица от нивата и спря; краят на дясното му крило бе само на няколко сантиметра от края на полето. Ако не се броеше счупеният плаз, който беше изорал неравна бразда в почвата, пилотът беше успял да приземи планера невредим. Само с крило и половина това беше успех.
Стив се затича напред и се пъхна между висящите ивици бял плат, увиснали от края на лявото крило; пилотът вече се измъкваше от кабината. Носеше бяла превръзка на челото и свободна синя туника и панталони. И имаше розово-синкав белег от лявата страна на лицето.
— Трябва да гледаш къде кацаш — дружелюбно каза Стив. — За малко да ме премажеш.
Джоди Казан замръзна с един крак извън кабината.
— Кристофър! Какво правиш тук?
— Щях да ти задам същия въпрос.
— Аз го зададох първа. Дай да чуем.
— Това е дълга история, но между другото, дойдох да те видя. Обещах да се грижа за теб… помниш ли?
Джоди му хвърли един старомоден поглед, измъкна и другия си крак от кабината и се олюля.
Стив я хвана за ръката.
— Добре ли си?
Джоди бавно се изправи.
— Чувствам се сякаш половината ми задник е забит в гърба. — Измъкна се от ръцете му, погледна оголеното ляво крило, мина зад опашния лонжерон да провери дясното крило, след това коленичи да огледа долната страна на фюзелажа и счупения плаз.
Стив надзърна в кабината. Беше с плетена камъшитова седалка и румпел — и без никакви прибори. Той коленичи и погледна повредата. Ламинираният дървен плаз беше разцепен, поддържащите рейки бяха минали през долната страна на фюзелажа. Стив се изправи и се подпря на носа на планера.
— Можеше да е и по-лошо. Когато крилото започна да се цепи, помислих, че няма да можеш да кацнеш. Но виждам, че не си изгубила уменията си.
Джоди повдигна глава, но остана на колене.
— Какво точно целиш, Брикман?
— Нищо.
— Стига вече, не съм вчерашна.
— Просто отивам да доставя пощата в Херън Пул. Сега работя за джапите. — Той се ухили. — Като теб.
— Много си нахален, знаеш ли?
— Не съм. Имам предвид онова, което ти казах последния път. — Стив погледна през рамо и видя група облечени в синьо и бяло хора да тичат към тях откъм Херън Пул. Бяха още далече. Той се обърна към Джоди, гласът му бе изпълнен с настойчивост. — Слушай, нямаме време. Кой друг е тук с теб?
— Келсо…
— Ах, милият Дейв!…
— Не разчитай на това и стой настрана от него. Той продължава да вини теб, задето сме тук.
— Кой беше третият?
— Искаш да кажеш първи номер? — Джоди не можа да сдържи усмивката си. — Той ръководи проекта. — Тя замълча, после продължи. — Представя се под името Стив Брикман.
Стив прие новината спокойно.
— Знам. Има ли други планеристи в проекта?
Джоди, която се надяваше Стив да е поразен, се изненада от спокойствието му.
— Не… само ние тримата, другите са работници. — Тя спря, все още объркана. — Не мога да го проумея. Ти знаеш ли за този човек?
— Да. Затова съм тук. Казва се Кадилак. Той е мют. Сигурно си чувала за нормални мюти… но този е свръхнормален.
Джоди скри изненадата си зад саркастична усмивка.
— Сериозно? — Огледа черно-жълтата униформа на Стив и рисунките по кожата му. — А ти тогава какъв си?
— Виж, не започвай отново същите глупости. Това, което виждаш, се налага, за да остана жив. Под него съм си същият.
Джоди го изгледа подозрително.
— Да? И в подкрепа на това имам само твоята дума, нали?
Стив погледна през рамо да види колко далече е спасителната група.
— Помахай им. Може би ще намалят темпото, като видят, че си цяла.
Джоди отиде малко встрани и замаха с две ръце над главата си — но гледаше Стив.
— Наистина не знам какво да мисля, Брикман. Но ще ти кажа едно: ти определено си пълен с изненади.
— Да? Е, стегни се. Сега ще чуеш още една. — Стив пое дълбоко дъх. — Когато се срещнахме в Небраска, не ти разказах цялата история…
— Копеле! Малоун беше прав. Ти наистина си агент.
— Не съм! Кълна се! — извика Стив, после снижи гласа си до шепот. — Но изпълнявам задача.
Джоди направи крачка назад.
— Нямах избор! Заплашиха да убият сестра ми и да отнемат всички награди на татко Джак! Аз наистина избягах от мютите, както ви разказах, но се върнах у дома. — Той разпери ръце. — Най-голямата грешка в живота ми. Мислех се за герой. Вместо това възникна голям обществен проблем и ме тикнаха на нива А! Кристо! Можеш ли да си представиш какво е за някой от нас да живее там долу? — Той замълча. — Колко далеч са?