Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— Да, господарю. Федерацията смята решението ни да построим летящи коне заплаха за статуквото. Като отвлекат или убият ренегата, който ни предава техните тайни, те се надяват да провалят нашия проект. Ако „мексиканецът“ не успее, Федерацията ще бъде принудена да докара по-големи сили и да извърши масиран предварителен удар, който, на свой ред, може да доведе до по-голям конфликт.
Перспективата за война с враг, въоръжен с оръжия, чиято сила идва от тъмната светлина, наруши вътрешното спокойствие, което шогунът беше постигнал през предишния час на съзерцание в каменната градина. Вените на слепоочията му се издуха, пулсът му се ускори.
— Така… и какво действие предприе ти?
— Предложих да му помагам.
Шогунът го погледна строго.
— Вярвам, че си имал сериозни основания за това.
Тоширо наведе глава. Беше мислил дълго и усилено, преди да реши да говори за Брикман и беше разработил грижливо всеки ход.
— Вярвам, че това е във ваш интерес, господарю. — Пратеникът разказа как е убедил „мексиканеца“ да работи като пощальон, за да бъде изпратен в резиденцията на генералния консул, откъдето в подходящ момент ще може — ако шогунът желае — да бъде прехвърлен в Херън Пул.
— С включването му в системата сега ние го държим под контрол. И той не може да промени настоящата си идентичност, освен ако ние не му позволим това.
— Тоширо отвори торбата с розови листа, която беше взел от Стив, и обясни на шогуна тяхното предназначение.
— Като се съгласих да му помагам, аз ще мога да научавам за неговите намерения и да му помагам или го да спъвам в зависимост от нашите цели. Като знаем кой е и къде е, можем да го държим под око и да разследваме с кого се среща. И в мига, в който пожелаете, да го ликвидираме. От друга страна, ако решите да премахнете един или повече от вашите… „противници“ или да спрете работата в Херън Пул, вие можете да прибегнете до дългото куче за постигане на желания резултат… и след това да го използвате като изкупителна жертва.
Йоритомо сложи лакът на полираната странична облегалка до лявото си бедро и подръпна замислено долната си устна.
— Ммммм. Интересна идея.
— Това ще се разглежда като намеса на чужда сила. И ако Яма-Шита не беше целта, той щеше да се чувства засегнат от страничния ефект от операцията. Нека си го понесе — неговата фамилия вкарва в страната всички тези чужденци. И ако например има някакъв „инцидент“, който е довел до смъртта, да речем… на генералния консул на Ро-дирен и Маса-чуса…
— Това може да се разглежда като нападение върху шогуната…
— Което най-малкото би изисквало към замесените — макар и непреднамерено — сериозен акт на възмездие.
— Правилно…
Последва продължително мълчание, през което време шогунът обмисляше различни сценарии. Тоширо държеше очите си настрана по обичайния начин, докато шогунът не заговори.
— Чувствам се длъжен да ти кажа, че когато започна разговорът, сериозно се съмнявах в перспективите за кариерата ти. А когато започна да ми разказваш за сделката си с този „мексиканец“, наистина помислих, че си прекрачил границата на допустимото. Но сега виждам, че в това има много възможности. Браво!
Тоширо се поклони. Беше много доволен от себе си. Беше оценил ситуацията безпогрешно. Макар че дългите кучета бяха въоръжени с тъмна светлина, самураите на Ни-Исан щяха да намерят начини да отблъснат една атака на Федерацията. Но победата все пак можеше да доведе до поражение за шогуната. Изтощителните последици от една война щяха да разрушат настоящото крехко равновесие на силите и да създадат несигурна ситуация, при която фамилията То-Йота можеше да се окаже изместена от фамилия Яма-Шита — привържениците на прогреса. Тоширо знаеше, че изправен пред сериозна ситуация, шогунът ще предпочете да пожертва проекта Херън Пул — и да спечели няколко точки. А това наистина отговаряше много добре на интересите му.
След четири дни тичане между различните къщи на Мин-Орота и резиденцията на генералния консул Стив научи, че е назначен на маршрут, който включва Херън Пул. Не му беше дадено никакво обяснение, но той подозираше, че маскираният му благодетел е използвал властта си и влиянието си, където трябва.
По пътя си към и от Ба-сатана и до Нио-поро беше държал очите си отворени, но не беше видял никаква въздушна дейност — указание, че обхватът на конструирания от Кадилак планер е доста ограничен.
От собствените си познания по аеронавтика — а той беше най-добрият в курса — Стив знаеше, че без помощта на хелий е необходимо крило със съвсем различна форма, за да осигури достатъчна подемна сила. Ако младият летописец — както твърдеше Мистър Сноу — беше източил от главата му всички практически и теоретически знания, за които той беше положил толкова много труд, тогава той също трябваше да го знае. Фактът, че Кадилак не го беше отчел, предполагаше, че на даден етап той възнамерява да сложи двигател. В който случай конструкцията с изнесено назад крило, която Стив беше видял по пътя си покрай Херън Пул, имаше смисъл. Кадилак очевидно проверяваше стабилността на основната конструкция на корпуса, докато измисли как да построи ефективен двигател, като използва наличните материали и инструменти.