Пазителят на монетния двор

Рано сутринта неколцина полицаи от Монетния двор придружиха Нютон, господин Хол и мен до двора на катедралата „Свети Вартоломей“, близо до Смитфийлд. Въоръжени със съдебна заповед, ние влязохме на работните места на господин Удуърд и на господин Даунинг, които Оутс беше споменал като издателят и печатарят, замесени в заговора, и позовавайки се на закона, конфискувахме печатарската им преса под претекст, че има подозрения за използването и за правене на фалшиви монети. Удуърд и Даунинг протестираха ожесточено и настояваха, че пресата не би могла да се използва за друго, освен за печатане на памфлети. Това предостави на Нютон повод да конфискува и памфлетите, като каза, че са необходими като доказателство в подкрепа на твърденията на Удуърд, че пресата се използва за печатане, а не за изработване на фалшиви пари. Това беше умен, макар и подъл ход на действие, и навременен, защото в Лондон вече се разпространяваха десетки подстрекателски памфлети, както по-късно стана ясно.

След един ден отидохме с карета до Буши Парк, за да се срещнем с милорд Халифакс.

За пръв път разговарях с Негова светлост, макар че често го бях виждал в Държавната хазна и Уайтхол. Нютон ме помоли да го придружа поради важността на онова, което щеше да каже на милорд Халифакс. Притесняваше се, че може да не повярва дори на него, тъй като историята беше фантастична.

Чарлс Монтагю, граф Халифакс, беше тридесет и пет годишен. Известно време бе учил в колежа „Тринити“ в Кембридж, където въпреки разликата във възрастта, двамата с Нютон се бяха сприятелили. Той беше един от подписалите се в подкрепа на амбициите на принц Орански и неговата кралица към английския престол и със сигурност не обичаше католиците. На външен вид беше красив мъж и имението Апскорт също беше много хубаво. Бях очарован от него, защото се държа много любезно с мен. Отбеляза, че едно от имената му е Елис, и вероятно сме далечни роднини. Това ме накара да го харесам още повече.