Пазителят на монетния двор
- Автор: Керр Филипп
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пазителят на монетния двор». Краткое содержание книги:
— До сключването на мирния договор и завръщането на краля — отвърна Нютон. — Мисля, че няма да пристъпят към действие по-рано.
— Тогава трябва да изчакаме и да се подготвим. Ще говоря с милорд Съмърс, Уортън и Ръсел. Бих искал правителството да предприеме мерки, тъй като въпросът е изключително деликатен. За момента може да оставите нещата на мен, господа. Междувременно, доктор Нютон, настоявам да се пазите много внимателно, защото подготовката ни срещу заговорниците ще бъде обречена на неуспех, ако някаква беда сполети чичото на прелестната госпожица Бартън.
Думите му ме изненадаха, защото нямах представа, че негова светлост познава дамата.
— Аз съм до него почти непрекъснато, милорд — рекох. — Въоръжен съм с шпага и пистолети. Както и господин Хол.
— Виждате ли? — каза Нютон. — Добре ме охраняват.
— Добре — рече лорд Халифакс, — но независимо от това бих желал да стоите далеч от Монетния двор, докато тази история приключи, докторе. Щом в Тауър е пълно с опасни хора, струва ми се безразсъдно да бъдете там. В Лондон вече има силни настроения срещу католиците и не се съмнявам, че убийството ви ще има ужасяващо въздействие върху населението. Ако някой отнеме живота на господин Амброуз и господин Ротие заради заговора за убийството на краля, ще възпламени искрата, която ще запали целия град в по-страховито бедствие от Големия пожар. Ето защо ви казвам, стойте далеч от Монетния двор, и оставете тези неща на мен. Ако е необходимо да разговарям с вас, ще дойда на Джърмин Стрийт.
— Щом мислите, че така трябва, ще направим каквото кажете — отвърна Нютон и грациозно се поклони.
Мирният договор от Рейсвейк, който сложи край на войната, беше обявен в „Лъндън Газет“ на шестнадесети септември и подписан на двадесети. През месеците преди и след сключването му нещата в Монетния двор станаха някак по-лесни, защото финансовата криза, обхванала страната поради недостига на парични средства, за да се плати за войната, значително стихна.
Тъй като се налагаше често да посещавам Нютон на Джърмин Стрийт, аз отново виждах госпожица Бартън. Не забелязвах обаче знак, че все още може да е влюбена в мен, въпреки онова, което Нютон ми беше казал. Тя се държеше с мен любезно, но студено. Нютон не виждаше промяна в нас, защото беше сляп за взаимоотношенията между мъжете и жените. Освен това госпожица Бартън често отсъстваше, макар че не знаех къде ходи, тъй като нито госпожа Роджърс, нито Нютон смятаха за необходимо да ме уведомят. Госпожица Бартън и Нютон няколко пъти ходиха на гости в дома на лорд Халифакс, а аз стоях на Джърмин Стрийт с госпожа Роджърс. Въпреки очевидното й безразличие към мен, тя ме разсейваше, и това беше жалко оправдание за факта, че забравих за заплахата за живота на Нютон и затова едва не го убиха.
В един необичайно топъл за сезона ден господарят ми и аз се осмелихме да се разходим по работа, като за по-безопасно взехме карета. Каквито и да бяха обаче причините, бяхме приспали бдителността си. Идвахме от Уайтхол, където разпитахме господин Брадли, чиновник в канцеларията на лорд Фицхардинг и господин Мариот, който беше признал за измама с осребряване на държавни облигации, и пътувахме към „Големия крак“, пивница на Кинг Стрийт, за да прегледаме писмените им показания, когато двама разбойници, въоръжени с шпаги, изскочиха от Борс Хед Ярд и заплашително тръгнаха към нас.
— Пазете се, сър! — извиках аз на Нютон и го блъснах зад себе си.
Ако беше един, щях да извадя шпагата си и да се бия, но тъй като бяха двама, нямах друг избор, освен да използвам пистолетите си. Щом ги видяха, двамата нападатели избягаха по Джордж Ярд от другата страна на „Големия крак“. Реших, че съм ги хванал натясно и тръгнах след тях, но после размислих и се върнах на Кинг Стрийт. И добре, че го сторих, защото двамата мъже се бяха шмугнали през задната врата на пивницата и тъкмо излизаха с вдигнати шпаги от предната, точно зад Нютон. Единият замахна към господаря ми. Нютон видя нападателя с периферното си зрение и се дръпна встрани от оръжието, което разряза само редингота му.
Не се поколебах. Нито пропуснах целта. Първия мъж прострелях в лицето и макар че не го убих, със сигурност щеше да умре от глад, защото устата му беше раздробена, а втория пронизах в сърцето, ако изобщо имаше такова. Въпреки че беше изпръскан с кръвта на единия убиец, Нютон не пострада, макар че трепереше като лист.
— Вижте какво направиха с редингота ми — оплака се той и пъхна пръста си в дупката от шпагата на нападателя.