Пазителят на монетния двор
- Автор: Керр Филипп
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пазителят на монетния двор». Краткое содержание книги:
— Не виждам как и защо — намръщих се аз.
— Познавам младия милорд Ашли. Срещали сме се в „Гърка“ и в клуб „Кит Кат“. Той е на вашите години, горе-долу колкото вас на ръст и е ужасен сноб. Може би това е една от причините да не се познава с Тайтъс Оутс. Може да използваме това като наше предимство. Ще изпратим на Оутс кодирано писмо с покана да се срещне с лорд Ашли на определено от нас място и Оутс ще ни разкаже всичко.
— Но как? Все още не разбирам.
— Вие ще играете ролята на лорд Ашли.
— Аз?
— Кой друг? Аз съм твърде стар, но може да се представя за ваш прислужник. Ще вземем назаем карета с шест коня от милорд Халифакс. Ще ви намеря хубави скъпи дрехи, подхождащи за бъдещия граф Шафтсбъри. Ще уредим среща с Оутс близо до клуб „Кит Кат“ в Хампстед, където знам, че членува. Тримата ще отидем на разходка сред природата, сякаш крием много тайни.
— Дали ще успеем, сър? Щом сте набелязан да ви убият, Тайтъс Оутс вероятно знае как изглеждате.
— Не се отличавам с нищо и освен това си спомням, че лорд Ашли има прислужник с превръзка на едното око. И аз ще си сложа. Така ще се прикрия по-добре.
— Тогава освен чиновник, ще бъда и актьор?
— Да, Елис. Като Уилям Маунтфорд.
— Моите уважения, сър, но избрахте неуместен пример. Актьорът Уилям Маунтфорд беше убит.
— Нима?
— Не си ли спомняте? Осъдиха лорд Моън.
— Да, сега си спомням. Не беше убит заради играта си, а заради връзката си с дама, срещу която лорд Моън възразяваше.
— Ще скрия пистолет в каретата, за да се отбранявам, ако ни разкрият. Мисля, че планът ви да измамите Оутс и приятелите му хугеноти е най-опасното нещо, което сме предприемали.
— Ще вземем всички предпазни мерки. Господин Хол ще ни бъде кочияш. И той ще бъде въоръжен. С Божията помощ, ще успеем.
Нютон извади празен лист и написа следното послание:
„TBT QEQ HHFL ZKR FUG ZEQ SAWN
XNIZAT PD GOD TLEW JKSZ HWJ LB GNLHK
PBZI GAOAD ILOZ NKK LN KRR CRACSS
NHGT VJ QAM FKML NAW CZAASF GWOD
DHK YEN BP COKXS JDS LTH QB“
В понеделник сутринта взехме за мен дрехи втора употреба от магазина на господин Джордж Хартли на Монмаут Стрийт с обещанието, че ще ги върнем, когато си свършим работата с тях. Издокарах се в копринен костюм, копринени чорапи, кадифена пелерина, хубава боброва шапка с щраусово перо, бастун със сребърна дръжка, къса шпага с позлатена ръкохватка, напарфюмирана сребриста перука, меки, ухаещи на жасмин ръкавици, син шал и широк кожен маншон за ръцете, където скрих малък пистолет. Това бяха най-хубавите дрехи, които бях обличал, макар да изпитах известно неудобство от информацията на господин Хартли, че ги е взел от трупа на дързък и елегантен разбойник на име Грегъри Харис, обесен на Тайбърн. Дрехите му били продадени от палача, който имаше привилегията да го стори. Завърших облика си на лорд с голямо количество пудра на лицето, перуката и редингота си и кутийка за енфие и заех няколко превзети пози. Чувствах се свръхизискан, още повече когато Нютон ми каза, че действително приличам на лорд. Единствено съжалявах, че госпожица Бартън не може да ме види и да се съгласи с мнението на чичо си.
В седем вечерта каретата на милорд Халифакс взе Нютон и мен от Тауър и ни откара на север към Хампстед и клуб „Кит Кат“, който се намираше в странноприемницата „Горното шише“ на Хийт Стрийт. Докато минавахме през града, хората ни гледаха, защото каретата беше много хубава, със стъклени прозорци, двама кочияши в ливреи и шест черни коня със зелени панделки, завързани на гривите и опашките.
Няколко минути преди осем каретата спря пред странноприемницата в Хампстед, най-модната част на Лондон, тъй като беше разположена на високо, проветриво плато. „Кит Кат“ беше клуб на най-разпалените виги и най-известният в Лондон и сред членовете му бяха писателят публицист Джонатан Суифт, есеистът и критик Джоузеф Адисън, есеистът и драматург сър Ричард Стийл, архитектът, пътешественик и драматург сър Джон Ванбурх, драматургът поет Джон Драйдън, драматургът Уилям Конгрийв, художникът сър Годфри Нелър, лорд Ашли и лорд Моън, който бе убил актьора Уилям Маунтфорд, а по-късно и херцог Хамилтън на дуел. Клубът беше шумен, осветен ярко като вътрешността на фенер. Разумно го бяха направили там, а не в Сити, защото някои от по-младите членове се славеха като безнравствени и често палеха огньове по Хийт Стрийт, където изгаряха чучела на папата.
Четвърт час господарят ми и аз седяхме в каретата и чакахме злодеят Тайтъс Оутс да пристигне.
— Може би подозира, че нещо не е наред — предположих аз, тъй като започнах да се безпокоя, че той няма да дойде.