Пазителят на монетния двор
- Автор: Керр Филипп
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пазителят на монетния двор». Краткое содержание книги:
— Много сте любезен, Ваша светлост — подсмихна се той.
— Бих искал да знам колко сме, а не каквото реши да ми каже лорд Лукас. И какви са шансовете ни за успех.
— Не сме много, но сме достатъчно.
— За бога, докторе, говорите като Лукас! Моля ви, не бъдете тъй сдържан, инак ще си помисля, че заговорът е фантазия. Мъдреците строят къщите си не върху пясък, а върху скала. Затова бих искал да знам на кого можем да разчитаме, защото нямам доверие на хора без имена.
Оутс присви очи и се вторачи навън. След Хампстед следваше имението Тайбърн с множеството си кравеферми, които снабдяваха Лондон с мляко и сирене. Оутс може би се усъмни, че нещо не е наред, затова сложих ръка на заредения си пистолет, скрит в кожения маншон, който бях преметнал на коленете си като мъртъв кокершпаньол. Оутс обаче замислено кимна.
— Милорд — умолително рече той, — по-безопасно е да не знаете. Въпреки това се питам защо лорд Лукас не ви е информирал по-добре. Много странно.
— Лукас не е отзивчив човек. Всъщност мога тайно да ви кажа, че не го харесвам.
— Вярно, че е изключително нетърпелив и раздразнителен — съгласи се Тайтъс Оутс. — Тогава ще ви кажа, каквото знам. В Тауър са той, капитан Лакост, капитан Мартин, сержант Роан и неколцина души от гарнизона — Кузен, Дюрел, Ласко, Дево и Харалд. В Монетния двор са господин Фуке, заместник-главният майстор, господин Колинс, един от химиците, потомък на Колини, великият адмирал хугенот, който беше заклан в нощта на Свети Вартоломей, Валие, работник в леярната, господин Силвестър, ковачът, и Питър Бейл, доставчикът. Общо тринадесет в Лондонската крепост. Извън Тауър има стотина англичани в казармите в Уайтхол и Съмърсет Хаус и сред тях още неколцина хугеноти — полковник Кеснал, капитан Лорен, капитан Саразен, капитан Хес, капитан Попарт, лейтенант Делафонс и сержант Бар. Сред цивилните има може би още стотина, сред които аз, сър Джон Хублон от Банката, сър Джон Пейтън, мосю Пиозе, пастор в „Савой“, господата Примроуз, Ламот, Шарден и Моро, които са в Grande comite frangais59. В Сохо са мосю Жизар, чийто баща е бил изгорен на кладата за ерес, и мосю Пейфери, както и няколко десетки шапкари, производители на копчета и перуки, тъкачи на коприна, занаятчии, търговци и аптекари от Сити, които наброяват най-малко шестдесет-седемдесет. И накрая, памфлетистът Даниел Дефо, издателят Удуърд и печатарят Даунинг, а също и неколцина подпалвачи, които ще ми помогнат да запаля Уайтхол, включително младият господин Тонг, специалист в тази област. Всички са добри протестанти, милорд. Затова бъдете сигурен, че шансовете ни за успех за големи.
— Ще обвинят римокатолиците за пожара, нали? — попита Нютон.
— Да — отвърна Оутс, — защото това биха направили, ако имаха възможност.
— Кой би подозирал, че ще стане подобно нещо след заговора на Ейлсбъри? — добави Нютон. — Или бунтът на сър Джон Фенуик? Водачите им бяха обезглавени.
— Въпреки това тази година бяха арестувани много якобити и се опасявам, че са потънали вдън земя и ще намерим малко римокатолици. През февруари не им ли беше забранено да не се доближават на по-малко от шестнадесет километра от Лондон? — попитах аз.
— Да, милорд, но предпазната мярка беше смекчена след месец. Малцината, които бяха задължени да напуснат града, скоро се върнаха, като плъховете след Големия пожар.
— Тогава, моля ви, кажете ми, доктор Оутс, колко точни са списъците ви кой да бъде убит? Никой римокатолик не трябва да се измъкне.
— Смея да твърдя, че никой няма да избяга, милорд — фанатично се ухили Оутс и аз видях какво огромно удоволствие изпитва при мисълта за кръвопролитното съзаклятие. — Ще започнем с къщата на испанския посланик на Уайлд Стрийт в Ковънт Гардън, която придава католически вид на целия район. Там очаквам да намеря документи, съставени за апостолическия католически свещеник във Фландрия за броя на римокатолиците в Англия и Уелс и техните имена. Мисля, че не трябва да убиваме по-малко католици, отколкото хугеноти са били заклани в Париж, милорд.
— Подобаващо е броят да бъде същият — измърмори Нютон. — А кога ще бъде извършено?
— Глупако — рекох аз, преструвайки се пред Оутс, че вече знам това. Не изглеждаше добре, че не знаем нищо. — Нали ти казах! Проклетникът никога не слуша. Кажете му, докторе.
— След като кралят се завърне от Фландрия, разбира се — отвърна Сутс. — Каква е ползата от заговор на католици да го убият, ако кралят не е в Англия. Всичко ще излезе наяве, след като убият Исак Нютон. Католиците ще бъдат обвинени за смъртта му и останалата част от кървавия им заговор ще бъде разкрита.
— Как ще бъде убит? — попитах аз. — Чух, че е изключително интелигентен човек. Може да ви надхитри.
59
Великият френски комитет (фр.). — Б.пр.