Пазителят на монетния двор

— За мен наистина е чест, милорд — раболепно каза Оутс.

— Не познавах дядо ви, но съм чувал, че е бил велик човек.

Прозях се превзето и размахах копринената си кърпа пред устата, както веднъж бях видял да прави лорд Халифакс в Съвета отговарящ за държавната хазна.

— И се радвам, че ви служа, както на него — добави Оутс.

— Това е голяма чест за мен.

— Fagon, fagon57 — нетърпеливо и раздразнено рекох аз. — Да продължим по-нататък. И, моля ви, не го наричайте служене, доктор Оутс, защото въпросът е твърде отчайващ, за да се справя сам. Всъщност се притеснявам доколко е сериозен планът ни. Толкова много, че дойдох чак в Хампстед да пия минерална вода. Бих желал да ме успокоите, че всичко е готово. Писах ви не от скрупули, сър, а поради липса на доверие в нашето начинание. Кълна се, искам всички римокатолици да горят в Ада, но се тревожа, че това досадно нещо може да се обърка. Вие имате опит в тези неща, доктор Оутс. Вие сте нашият Ахил в настоящия замисъл и тъй като от няколко дни съм изнервен, натъжен и обезпокоен, бих желал да се посъветвам с вас. Затова ви написах писмото и ви повиках, сър.

— Уверявам ви, че всичко е точно така, както трябва да бъде, сър — отвърна Оутс. — Памфлетът на господин Дефо, който ще предизвика гняв у всички добри протестанти, вече е отпечатан и чака подходящия момент да бъде разпространен.

— Бих желал да го прочета — рекох аз и после се обърнах към Нютон. — Защо не съм виждал памфлета, Джон?

— Не сте го виждали? — учуди се Оутс. — Уведомиха ме, че лорд Лукас ви го е показал.

Поклатих глава.

— Може би ми е показал нещо друго, но се опасявам, че съм го изгубил.

— Имам още екземпляри в дома си — каза Оутс. — Мога да ви покажа един, ако искате.

— Да. Ще отидем с каретата до жилището ви, доктор Оутс, и ще взема памфлета.

Нютон се подаде през прозореца на каретата и каза на кочияша, че когато стигнем до Лондон, трябва да отидем в Акс Ярд.

— Още по-загрижен съм за предаността на нашите съмишленици, доктор Оутс — продължих аз. — Лорд Лукас се похвали с хората от Артилерията и колко са му верни. Но, в края на краищата, повечето са французи. А добрите англичани? Когато го видях последния път, му рекох: „Кажете го на другите, милорд, не на мен.“ Той се ядоса и направи гримаса. Обясненията му не ме убедиха. Чух обаче, че вие сте много изтънчен човек, доктор Оутс. Дядо ми все го повтаряше. Ето защо реших да се срещнем a la derobee58. Лорд Лукас не знае, че разговарям с вас, нито някой, и предпочитам да остане така.

— Оказвате ми огромна чест, Ваша светлост — каза Оутс и наведе глава, опитвайки се да прикрие самодоволната усмивка, която се появи на грамадната му брадичка, голяма почти колкото останалата част на лицето му.

— Изтънченост и почтеност, доктор Оутс. Вие наричате нещата с истинските им имена.