Многоръкият бог на далайна
- Автор: Логинов Святослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Тотоманов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Многоръкият бог на далайна». Краткое содержание книги:
В лагера цареше суматоха. Всички се събираха около стареца. Еетгон, стиснал дръжката на бича си, стоеше до постелята му и гледаше всички, настръхнал да не би някой да произнесе забранената дума. Самият Чаарлах най-спокойно седеше, увит в завивките си, и като че ли чакаше всички да млъкнат, за да започне да разказва.
— Събрахте ли се? — попита той и Шооран забеляза, че гласът му изобщо не се е променил. — Добре. Не ми се умира в мълчание. Освен това трябва да ви кажа нещо. На мен разправят какво ли не, аз също съм разправял какво ли не за себе си. И никога не съм отричал небивалиците и измислиците. Но днес ви казвам: всичко това е лъжа. Може би ще се убедите в думите ми още след седмица. Искам само да ви помоля: не го търсете, оставете го да работи спокойно. Аз също не знам кей от вас е илбечът. Тогава, когато можех да го видя, наистина си затворих очите, за да не ми изскочат от любопитство. А пък догадките ми са си само догадки и ще умрат заедно е мен. Сега ще ви разкажа една приказка. Може и да не е много хубава, но е последната ми, и е за мен:
Случило се чудо нечувано, чудо нечувано на мокрия оройхон — появило се калище. С гъста кал, мазна кал, лепкава кал — и никой не можел да мине оттам, без да нагази. Ловците я газели, като отивали на лов, жените я ровели за чавга, момчетата си играели на „Мишко, мишко, я смукни“, момичетата на „каша-паша“.
И толкова я изгазили, толкова я омесили, че измесили една голяма, ама много голяма Жвака-кака. Изправила се Жваката-кака, огледала се — навсякъде воняща кал, хохиур, тесеги — и рекла:
— Светът е прекрасен, а аз, Жваката-кака, съм най-прекрасната на света! Ще взема да го обиколя целия, та да направя всички щастливи!
И Жваката-кака тръгнала по оройхона и видяла безкраката тайза, и тайзата побягнала да се скрие.
— Не бой се, тайзо — рекла Жваката-кака, — аз съм добричка, тръгнала съм да обиколя света и да направя всички щастливи. И теб също, тайзо безкрака.
— А ставаш ли за ядене, като си такава голяма?
— Ставам, тайзо, ставам! Само почакай първо да обиколя света.
И тръгнали заедно. Жваката-кака вървяла отпред, тайзата пълзяла зад нея. Вървели, що вървели, видели един жирх. Жирхът видял Жваката-кака и почнал да се гърчи от страх.
— Не бой се, жирхо миризлив — рекла Жваката-кака. — Аз съм добра-добричка, тръгнала съм да обиколя целия свят и да направя всички щастливи.
— А ставаш ли за ядене, като си такава голяма?
— Ставам, миризливецо, ставам! Само почакай първо да обиколя света.
И тръгнали заедно. Най-отпред вървяла Жваката-кака, след нея пълзяла, тайзата, след тях се гърчел жирхът. Вървели, що вървели и видели една тукка. Тукката видяла Жваката-кака и си настърчала бодлите.
— Не бой се, тукко бодлива — рекла Жваката-кака. — Аз съм добра-добреничка, тръгнала съм да обиколя целия свят и да направя всички щастливи.
— А ставаш ли за ядене?
— Ставам.
И тръгнали нататък. Жваката-кака първа, след нея тайзата, след тайзата жирхът, след жирха тукката. Вървели, що вървели и видели един парх. Щом видял Жваката-кака, той веднага размахал мустаци.
— Не бой се, пархо мустакат — рекла Жваката-кака. — Аз съм добра-добреничка, тръгнала съм да обиколя целия свят и да направя всички щастливи.
— А ставаш ли за ядене, като си такава силна?
— Ставам. Хайде ела с нас.
Пархът се съгласил и тръгнали заедно. Вървели, що вървели и срещнали един гвааранз.
— Не бой се, гвааранзо всесилен — рекла Жваката-кака. — Аз съм добра-добреничка, тръгнала съм да обиколя целия свят и да направя всички щастливи.
— А вкусна ли си?
— Вкусна съм, най-вкусната съм. Ела с нас. Ще обиколим света и ще ме изядете.
И тръгнали пак. Първа вървяла Жваката-кака, след нея тайзата, след тайзата жирхът, след жирха тукката, след тукката пархът, след парха гвааранзът, а в опашката на гвааранза се бил впил един зогг и си мълчал. Него никой не го бил канил, сам си бил дошъл. Вървели, що вървели, целия оройхон обиколили и стигнали там, откъдето били тръгнали. И Жваката-кака рекла:
— Целия свят обиколихме, всичко видяхме, обаче по-хубаво място от родния шавар няма. Значи тук ще сме си щастливи. Яжте ме сега, милички, яжте ме, драги мои.
И станала на кална локва.
Чаарлах помълча малко и после каза:
— Ама как ви излъгах, а? Трета година всички си мислите — ето го илбеча, пък аз ви разправям за Жваката-кака.
— Бащице — попита Шооран, — това ли е то щастието да изядеш някого?
— Разбра ме значи… — каза Чаарлах. — Умен си. Обаче забеляза ли, че само ти ме разбра? Я елате при мен и двамата…