Бебето е мое

Джейн отказваше да се усмихне. Вместо това реши да се нацупи. Беше нещо, което открай време искаше да направи, но до този миг все не й се беше удавало. Сега обаче то сякаш й дойде отвътре.

- Току-що претърпях шока на живота си, а ти се държиш така, сякаш всичко е голям майтап.

- Аз съм задник. - Той я отдръпна лекичко от стената и прокара ръце по голия й гръб. - Ако бях на твое място, щях да си кажа да се разкарам оттук, защото не заслужавам да дишам един и същ въздух с теб.

- Точно така си е.

- Миличка, наистина започвам да се тревожа за този чудесен халат. Притиснат между нас по този начин, направо ще го съсипем. Не мислиш ли, че ще е най-добре да го взема?

Джейн притисна буза до гърдите му, наслаждавайки се на топлите милувки на ръцете му по гърба й. Все още обаче не беше приключила напълно с цупенето.

- Никога вече няма да мога да го погледна. Той бездруго ме смята за някаква езичница. Това напълно ще затвърди мнението му.

- Вярно е, но Итън открай време има слабост към жени, на които грехът им е в кръвта. То е нещо като неговият трагичен

недостатък.

- Не може да не е забелязал, че съм бременна.

- Ако го помоля, ще си държи устата затворена.

Тя въздъхна и се отказа от цупенето.

- Май ще трябва да довърша започнатото, а?

Той докосна бузата й с длан и нежно прокара палец по челюстта й.

- Почти съм сигурен, че стигна до мястото, от което няма връщане назад, в мига, в който застана на върха на стълбите.

- Май е така.

- Но ако нямаш нищо против, след като чака толкова дълго, задръж още няколко секунди, докато дръпна пердетата докрай и вкарам малко повечко светлина тук.

Кал се насочи към прозореца, а Джейн въздъхна.

- Нямаш намерение да ме улесниш, нали?

- Ни най-малко. - Дръпна пердетата настрани, оставяйки ярката следобедна светлина да нахлуе в стаята.

- А Итън?

- Брат ми не е глупак. Отдавна си е тръгнал.

- Ти се съблечи пръв.

- Как ли пък не! Виждала си ме гол безброй пъти. Сега е мой ред.

- Ако мислиш, че ще се съблека, докато ти лежиш с всичките си дрехи...

- Точно това си мисля. - Той отиде до леглото й и струпа възглавниците до таблата за главата. След това си свали обувките и се изпружи, облягайки глава на ръцете си като някой, който се кани да се наслади на интересен филм.

Джейн усети, че е едновременно развеселена и подразнена.

- Ами ако съм размислила?

- И двамата знаем, че си прекалено горда, за да се откажеш сега. Кажи ми, ако искаш да затворя очи.

- Сякаш наистина би го сторил!

Защо бе направила толкова голям въпрос от това? За някой с нейния брилянтен ум, беше пълна идиотка. Дяволите да го вземат и него! Защо просто не издърпа халата от ръката й и не сложи край на тази история? Но не. Би било твърде лесно. Вместо това си лежеше там, а в сивите му очи проблясваха предизвикателни искрици и Джейн знаеше, че изпитва решителността й. Раздразнението й се усили. Това беше тест за него, не за нея. Той бе този, който имаше нещо за доказване и бе време да му даде възможност да го стори.