Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Гейб се обади от Мексико снощи. Очевидно никой от братята му не е сметнал за необходимо да го уведоми, че си се изнесла.
Лин сбърчи разтревожено чело.
- Не му споменал нищо, нали? Вече му се струпа предостатъчно. Не искам да се тревожи.
- Не, нищо не му казах.
Облекчението й беше видимо.
- Толкова се тревожа за него. Ще ми се да се върне у дома.
- Може би някой ден.
- Безпокоя се и за Кал. Забелязал ли си?
- На мен ми се струва добре.
- Повече от добре. Вчера го видях в града и никога не съм го виждала да изглежда по-щастлив. Не го разбирам, Джим. Винаги го е бивало да преценява хората - тази жена ще му разбие сърцето. Защо не може да прозре какво представлява наистина?
Съпругът й се навъси при мисълта за новата им снаха. Преди няколко дни я беше срещнал в града, а тя го бе подминала, сякаш не съществува. Отказваше да отиде на църква, отхвърли поканите на някои от най-милите жени в града и дори не се появи на тържествената вечеря в чест на Кал, дадена от семейство Джейси. Единственият човек, на когото сякаш обръщаше някакво внимание, беше Кевин Тъкър. Нищо от това не вещаеше добро за сина му.
- Просто не разбирам - продължи Лин. - Как може да е толкова щастлив, когато е женен за такава...
- Студена кучка.
- Мразя я. Чувството е по-силно от мен. Тя ще го нарани, а той не го заслужава. - По челото й се появиха бръчки, а гласът й придоби дрезгавина, която издаваше колко дълбоко бе разтревожена. - Толкова години го чакахме да улегне и да се ожени за някоя добра жена, която да го обича, а виж го каква си избра... абсолютна егоистка.
- Лин, с теб не сме в състояние да оправим дори собствените си проблеми. Как очакваш да решим тези на Кал?
- Не е същото. Той... той е уязвим.
- А ние не сме ли?
За първи път в гласа й се промъкнаха леко отбранителни нотки.
- Не съм казала такова нещо.
Горчивина стегна гърдите на Джим и се надигна в гърлото му като жлъчка.
- Писна ми от тази игра на котка и мишка. Предупреждавам те, Лин, няма да търпя още дълго.
Начаса си даде сметка, че сбърка. Тя не обичаше да я притискат в ъгъла и на агресията винаги отвръщаше с характерната си тиха упоритост. Сега го изгледа спокойно.
- Ани ми каза да ти предам, че не иска да се обаждаш в къщата.
- Е, много съжалявам, ама няма да стане.
- Наистина ти е ядосана.
- Така е, откакто бях на осем години.
- Не е вярно. Разклатеното й здраве я прави свадлива.
- Ако не слага буци масло във всичко, което готви, може и да се почувства по-добре. - Той се облегна назад в стола си. -Знаеш ли защо не иска да говорим? Защото й е добре да си в планината Хартейк през цялото време и да се грижиш за нея. Няма да се откаже от това току-тъй.
- Така ли мислиш?
- И още как.
- Грешиш. Опитва се да ме защити.
- От мен? Да бе, да. - Гласът му омекна. - По дяволите, Лин, винаги съм ти бил добър съпруг. Не заслужавам подобно отношение.
Тя сведе очи към чинията си, а когато отново ги вдигна, в тях имаше болка.
- Винаги става дума за теб, нали, Джим? От самото начало всичко се върти около теб. Какво заслужаваш ти. Какво изпитваш ти. В какво настроение си ти. Изградих живота си около това да се опитвам да ти угодя, ала не се получи.
- Това е нелепо. Правиш от мухата слон. Виж, забрави какво ти наприказвах онази нощ. Не го мислех наистина. Просто... и аз не знам... преживявах някаква криза на средната възраст или нещо такова. Харесвам те такава, каквато си. Винаги си била най-добрата съпруга, която един мъж би могъл да има. Да забравим всичко това и да продължим както преди.
- Не мога да го сторя, защото ти не можеш да го направиш.
- Не знаеш какво говориш.
- Някъде дълбоко в теб се е спотаило негодувание, родено в деня, в който се оженихме, и е останало там и досега. Искаш да се върна, защото си свикнал с мен. Не мисля, че ме харесваш особено, Джим. Може би никога не си ме обичал.
- Глупости! Драматизираш. Просто ми кажи какво ти е нужно и аз ще ти го дам.
- Точно в този миг искам да правя каквото аз желая.
- Добре! Прави, каквото щеш. Не ти преча и не е нужно да бягаш от мен.
- Напротив.
- Възнамеряваш да ме обвиняваш за всичко, нали? Давай! Обясни на синовете си какъв ужасен човек съм. И докато го правиш, не забравяй да им напомниш, че ти си тази, която обръща гръб на един трийсетгодишен брак, не аз.
Тя го изгледа спокойно.
- Знаеш ли какво мисля? Мисля, че ти загърби брака ни в деня, в който изрекохме съпружеските си обети.