Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
17.
Ръцете на Джейн трепереха, докато мажеше лосион с аромат на бадеми по всеки сантиметър от трийсет и четири годишното си тяло. През прозореца на спалнята й струеше слънчева светлина, а в съседната стая куфарът на Кал беше отворен върху леглото, готов за полета му до Остин в късния следобед. Беше се престрашила тази сутрин и сега искаше да го направи преди да е изгубила кураж.
Разреса косата си, докато заблестя, а после се взря в голото си тяло, отразено в огледалната стена зад хидромасажната вана. Опита да си представи как ще се стори то на Кал, ала единственото, за което мислеше, бе как няма да изглежда. Нямаше да изглежда като тялото на двайсетгодишна манекенка, слязла от страниците на някое списание.
С отвратено възклицание се върна в стаята си, грабна най-красивия халат, който имаше - копринен, с цвят на праскова и украсен по ръба и ръкавите с наситенозелени лаврови листа и рязко напъха ръце в него. Та тя беше физик, по дяволите! Преуспяла в професията си жена! Откога мереше стойността си според това колко голям беше ханшът й?
И откога можеше да уважава мъж, който гледаше на нея само като на тяло? Ако мерките й не отговаряха на стандартите на Кал, значи бе крайно време тя да го разбере. Между тях не можеше да има продължителна връзка, ако той се интересува единствено как изглежда съпругата му гола.
Джейн искаше истинска връзка повече от всичко, което бе желала някога. Твърде много се боеше, че силните чувства, които изпитва, са само от нейна страна. Необходимо бе да престане да отлага и да открие дали между тях съществува нещо трайно, или тя е само поредният тъчдаун в кариерата на Кал Бонър.
Чу лекото бръмчене, с което се отваряше вратата на гаража, и сърцето й се качи в гърлото. Беше се прибрал. Обзеха я най-различни опасения. Трябваше да избере някой по-подходящ ден, не такъв, в който той се готвеше да прелети половината страна, за да отиде на голф турнир. Можеше да изчака, когато ще е по-спокойна, по-уверена в себе си. Вероятно...
Отврати се от собственото си малодушие и устоя на почти неустоимия порив да измъкне всички дрехи от гардероба и да се натъпче в тях, докато по размер не заприлича на полярна мечка. Днес щеше да направи първата стъпка към това да открие дали бе дарила сърцето си напразно.
Пое си дълбоко дъх, завърза колана на халата на панделка и излезе в коридора с боси крака.
- Джейн?
- Тук съм.
Когато спря на най-горното стъпало, сърцето й биеше толкова силно, че почти й се зави свят.
Кал се появи във фоайето на долния етаж.
- Познай кой... - Така и не довърши, когато вдигна поглед и я видя, застанала там посред бял ден, облечена само в лъскав копринен халат. Усмихна се и напъха ръка в джоба на дънките си. - Определено знаеш как да посрещнеш един мъж.
Джейн не би могла да каже каквото и да било, дори да искаше. С разтуптяно сърце вдигна ръка към колана на халата си, изричайки безмълвна молитва.
„ Моля те, нека да ме желае заради самата мен, а не защото ме смята за предизвикателство. Моля те, нека ме обича поне мъничко. “
Пръстите й подръпнаха несръчно колана и очите й се впиха в неговите, когато ефирната дреха се разтвори. Едно движение на раменете и коприната се плъзна по нея и се свлече на купчинка в краката й.
Топла слънчева светлина окъпа тялото й, разкривайки всичко: малките й гърди, закръгления корем, огромния й ханш и съвсем обикновените й крака.
Кал изглеждаше зашеметен. Тя сложи ръка на парапета и бавно пое по стъпалата, обгърната единствено в деликатен воал от лосион с аромат на бадеми.
Устните му се разтвориха, а погледът му се премрежи.
Джейн стъпи на последното стъпало и се усмихна.
Той облиза устни, сякаш изведнъж бяха пресъхнали, а когато проговори, гласът му беше дрезгав:
- Обърни се, Ит.
- За нищо на света.
Тя вдигна рязко глава и ахна, когато видя преподобния Итън Бонър, застанал на прага, точно зад Кал.
Той я изучаваше с нескрит интерес.
- Надявам се, че не съм дошъл в неподходящ момент.
Със задавен стон Джейн се обърна и се втурна нагоре по стълбите, като прекрасно осъзнаваше каква гледка им предоставя. Грабна халата си от пода, притисна го до себе си и изтича в спалнята. Затръшна вратата и се подпря безсилно на нея. Толкова унижена не се бе чувствала никога в живота си.
Стори й се, че минаха броени секунди, когато чу леко почукване.
- Мила? - В гласа на съпруга й се долавяха предпазливите нотки на човек, който си дава сметка, че разполага само с няколко минути, за да обезвреди тиктакаща бомба.