Бебето е мое

Досущ като останалата част от комплекса, ресторантът „Блу Ридж“ беше издържан в стил селски чар. Джим слезе по няколкото стъпала, които отвеждаха до долното ниво на ресторанта и видя Лин, седнала на малка маса до високите прозорци, с гледка към планината. Ако можеше, би я изпил с очи.

Тъй като отказваше да я посети в планината Хартейк, трябваше да й се обажда по телефона или да се опитва да я зърне, когато знаеше, че ще идва в града. Намираше си извинения, за да се отбие в църквата в сряда вечер, когато тя се срещаше с комисията по богослуженията, а когато минаваше покрай „Ингълс“, се оглеждаше за колата й, паркирана пред него.

От своя страна, Лин като че ли правеше всичко по силите си, за да го избягва. Винаги се отбиваше в къщата тогава, когато знаеше, че няма да се натъкне на него - когато той приемаше пациенти или правеше визитации. Беше изпитал облекчение, когато прие да се срещнат днес.

Удоволствието, че я вижда, отстъпи място на раздразнение. Отминалият месец изобщо не я беше променил, докато той се чувстваше стар и очукан. Носеше лавандулово-кремаво сако с рехава плетка, което съпругът й открай време харесваше, копринени блуза и пола и сребърни обици. Докато издърпваше тежкия дървен стол насреща й, Джим се опита да убеди сам себе си, че под очите й има следи от безсъние, ала най-вероятно виждаше просто сенки, хвърлени от светлината, която влизаше през прозореца.

Тя му кимна по същия сърдечен начин, с който поздравяваше непознати. Какво се бе случило с изкусителното планинско момиче, което се кикотеше невъздържано и украсяваше масата за вечеря с глухарчета?

Сервитьорът се приближи и Джим поръча две чаши от любимото им вино, само за да види как Лин помолва за диетично пепси за себе си. Когато келнерът си тръгна, той я погледна въпросително.

- Качила съм поне два килограма - обясни тя.

- Вземаш хормони. Нормално е да качиш малко килограми.

- Не е от хапчетата, а от готвенето на Ани. Ако в някое ястие няма солидна буца масло, тя смята, че не става за ядене.

- Мен ако питаш, най-добрият начин да се отървеш от тези два килограма, е да се върнеш вкъщи.

Лин замълча за миг, преди да отговори.

- Планината Хартейк винаги е била мой дом.

Джим изпита чувството, че вледеняваща струя облъхна врата му.

- Имам предвид истинския ти дом. Нашата къща.

Вместо да отвърне, тя взе менюто и започна да го изучава. Сервитьорът им донесе напитките и взе поръчката им. Докато чакаха храната си, жена му говореше за времето и за концерта, на който бе отишла предишната седмица. Напомни му да извика някой да провери климатика и поговори за строежа на някакъв нов път. Изпълни го болка. Тази красавица, която някога говореше каквото й е на сърцето, вече никога не го правеше.

Изглеждаше твърдо решена да избягва всякакви лични теми, ала Джим знаеше, че ще й бъде невъзможно да не говори за синовете им.