Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Знаех си, че ще ми натякваш за миналото. Сега ще ме обвиняваш за греховете на едно осемнайсетгодишно момче.
- Нищо подобно. Просто се уморих да живея с онази част от теб, която все още е на осемнайсет години, не знае как да преглътне факта, че си направил бебе на Амбър Лин Глайд и трябва да си понесеш последствията. Момчето, което смята, че заслужава нещо по-добро, и до днес е тук. - Гласът й стана мек и слаб. - Уморих се да живея с вината, Джим. Омръзна ми постоянното чувство, че трябва да се доказвам.
- Тогава престани да го правиш! Не съм те карал да живееш така. Сама си си го причинила.
- А сега трябва да намеря начин да поправя стореното.
- Не мога да повярвам колко себично се държиш. Развод ли искаш, Лин? Натам ли биеш? Ако това целиш, кажи ми го тук и сега. Повече не мога да живея в това неустановено положение. Просто ми го потвърди.
Почака, за да види изумлението й. Предположението му бе немислимо. Ала по лицето й не се изписа шок и той започна да изпада в паника. Защо не му казваше да не говори глупости, че нещата между тях не са чак толкова зле, че да мислят за развод? Вместо това се оказа, че отново е преценил всичко напълно погрешно.
- Може би така ще е най-добре.
Джим се вцепени.
По лицетв на Лин се изписа далечно, почти замечтано изражение.
- Знаеш ли какво ми се иска? Да можехме да започнем отначало. Да се срещнем, без да ни свързва общо минало. Просто двама непознати, които се виждат за първи път. Тогава, ако не харесаме това, което открием, можем просто да си тръгнем. А ако го харесаме... - Гласът й пресипна от вълнение. - Силите ще бъдат равнопоставени. Никой няма да има надмощие.
- Надмощие? - В гърдите му се надигна страх. - Не знам за какво говориш.
Тя го изгледа със съжаление, което го проряза като нож.
- Наистина не знаеш, нали? В продължение на трийсет и седем години пялата власт в брака ни беше у теб, а аз нямах нищо. В продължение на трийсет и седем години трябваше да живея с факта, че във връзката ни аз съм второ качество. Повече не мога да се примирявам с това.
Говореше толкова търпеливо, като възрастен, обясняващ нещо на дете, и Джим се вбеси.
- Добре тогава! - Изгубил способността да мисли трезво, той бе тласкан единствено от чувствата си. - Ще си получиш развода. Да ти приседне дано!
Хвърли на масата пачка банкноти, като дори не ги преброи, скочи от стола и излезе от ресторанта, без да поглежда назад. Когато се озова в коридора, си даде сметка, че се е изпотил. Тя бе преобърнала живота му с главата надолу от деня, в който я срещна за първи път.
Тя искаше да говорят за надмощие Откакто беше на петнайсет години, притежаваше властта да промени живота му из основи. Ако не я беше срещнал, всичко би могло да бъде раз-лично. Нямаше да бъде принуден да се върне в Салвейшън и да стане семеен лекар, това поне беше сигурно. Щеше да се посвети на научна дейност или пък щеше да работи за някоя международна организация и да обиколи света, занимавайки се с инфекциозни заболявания, както мечтаеше. Щеше да има милион възможности пред себе си, ако не бе принуден да се ожени, но заради нея не бе могъл дори да помисли за някоя от тях. Имаше жена и деца, които да издържа, така че се беше върнал в родния си град с подвита опашка, за да поеме практиката на баща си.
В гърдите му се надигна негодувание. Курсът на живота се бе променил безвъзвратно, когато бе твърде млад, за да разбира какво се случва. Тя му го причини - същата жена, която току-що му бе заявила, че нямала никаква власт. Завинаги беше съсипала бъдещето му, а сега обвиняваше него.
Внезапно се закова на място, а кръвта се качи в главата му. Исусе! Тя имаше право.
Отпусна се безсилно върху един от диваните до стената и отпусна глава в дланите си. Секундите се превърнаха в минути, докато всички умствени бариери, които бе издигнал около истината, ставаха прозрачни.
Вярно беше, че изпитваше негодувание към нея, ала горчивината му се бе превърнала в такъв стар и познат спътник, че той вече не виждаше истинската й същност. Лин беше права. След цялото това време, той все още я винеше.
Безбройните начини, по които я бе наказвал, го връхлетяха неудържимо: намирането на недостатъци и тънките иронични забележки, сляпата му упоритост и отказът да признае нейните желания. С всички тези малки обиди бе измъчвал жената, която бе неговата душа.
Притисна ръце към очите си и поклати глава. Беше права за всичко.